Отборът на „Лестър“ постигна по убедителен начин иначе очакваната и задължителна победа срещу „Шефилд Юнайтед“, с която „лисиците“ направиха още една важна крачка към осигуряването на така бленуваната позиция в топ 4 в края на сезона, но безспорно акцентът в тази среща бе изцяло върху ролята на Келеши Ихеаначо в атаката на тима от „Кинг Пауър Стейдиъм“.

Брендън Роджърс отново, както в двубоя срещу „Брайтън“, заложи на формация с трима в отбрана (3-1-4-2), като този път, за разлика от мача с „чайките“, зад двамата нападатели се подвизаваше Айозе Перес, чиято роля в атаката на „лисиците“ също заслужаше внимание.

Това, което правеше най-голямо впечатление в играта на „Лестър“ в този мач, бе мобилността, която Келеши Ихеаначо предложи.

Най-отчетливо тя се забелязваше през първото полувреме.

Нигериецът много често напускаше линията на засадата и се връщаше по-назад, за да поема топката от своите колеги в халфовата линия и да организира играта на „Лестър“ в последната третина.

В ролята на централен нападател оставаше Джейми Варди, който в тези моменти на изтегляне от страна на Ихеаначо търсеше позиция в сърцевината на противниковата отбрана. Варди обаче не бе единственият трън в очите на отбраната на „Шефилд Юнайтед“. Тази овакантена от нигериеца позиция на втория нападател в атаката на „лисиците“ биваше заемана от Айозе Перес, който атакуваше в зоната между единия краен бранител и близкия нему централен.

Доказателство за тази игра от страна на африканския футболист през първото полувреме се явява тази статистика, която красноречиво показва къде бившият нападател на „Манчестър Сити“ е докосвал най-много топката.

В моментите, когато Келеши Ихеаначо пък не се дърпаше назад, а оставаше вклинен между защитниците на „Шефилд Юнайтед“, Джейми Варди се дърпаше с една идея по-вляво към фланга, където да получава топката и да осигурява прострелни центрирания към позициониралия се в наказателното поле нигериец. По този начин се случиха два от общо трите гола на Ихеаначо в тази среща.