С неговите камъни, по неговата глава: Как Брендън РоДжърс надхитри Моуриньо?

14-ият кръг в английската Висша лига предложи няколко интересни двубоя, един от които бе дългоочакваното дерби между „Манчестър Юнайтед“ и завърналия се в елита „Лийдс„, но този анализ ще бъде посветен на срещата, която, поне според мен, още от самото начало предвещаваше да излъчи изобилие от тактическо противопоставяне, тъй като изправяше един срещу друг двама наставници, при които елегантното внедряване на строги тактически похвати в стила на игра на своите отбори е изключително интересно да се наблюдава, а именно – Жозе Моуриньо срещу Брендън Рожърс.

След съкрошителната загуба с 1:2 от „Ливърпул“ в изигралия се в средата на миналата седмица междинен 13-и кръг от английската Висша лига отборът на „Тотнъм“ трябваше да се настрои за сблъсък с не по-малко труден съперник, а именно – „Лестър“. Както „шпорите“, така и „лисиците“ влизаха в тази среща с горчивия вкус на поражението, тъй като в изминалия вече междинен кръг възпитаниците на Брендън Роджърс пък отстъпиха пред другия мърсисайдски тим – „Евертън“ – с 0:2, така че жаждата за реабилитация и скъсяване на дистанция до върха в класирането правеше заряда на тази среща доста голям.

За изненада на някои или не, но с успеха в този двубой се поздравиха гостите от Лестър, които успяха да спечелят с 2:0 след страхотно изигран двубой в тактическо отношение. Резултатът бе открит от Джейми Варди, който се разписа от дузпа в добавеното време на първата част, а в 59-ата гостите покачиха преднината си на 2:0, след като Тоби Алдервейрелд си отбеляза автогол.

Благодарение на тази победа, отборът на „Лестър“ събира 27 точки и временно се позиционира на второто място в таблицата, на 4 от водача „Ливърпул“. Що се отнася до тима на „Тотнъм„, „шпорите“ остават с 25 пункта, но заради спечелените от „Челси“ три точки в мача срещу „Уест Хям“ във вчерашния ден лондончани ще дочакат следващия 15-и кръг на 6-ото място във временното класиране.

Състави

Въпреки предварителните информации, че домакините от Северен Лондон ще действат във формация 4-4-2 с диамант в средата на терена, „шпорите“ стартираха срещата в тактическа постройка 4-3-3, която в течение на мача премина и в 4-2-3-1, но със сигурност нямаше нищо общо с предварително дадената 4-4-2.

Колкото до схемата, на която бе заложил Брендън Роджърс, тя не бе една в интерес на истината. „Лисиците“ използваха три различни формации, всяка от които бе предназначена за различните фази на игра, в които тимът на „Лестър“ се намираше, но тази, от която изхождаха бе 4-2-3-1.

По-надолу в анализа си ще обърна внимание на това какво бе предназначението на всяка една от трите.

Първо полувреме

Първите четиридесет и пет минути преминаха сравнително равностойно откъм притежание на топката, макар че можем да кажем, че тимът на „Тотнъм“ имаше по-чести периоди на задържане на топката, но като цяло, с изключение на гола, който Джейми Варди отбеляза за „Лестър“ в добавеното време на първото полувреме, други интересни събития в рамките на тази първа част не бяха регистрирани. До голяма степен обаче заслугата за това Каспър Шмайхел да не бъде сериозно тестван от Хари Кейн и Хеунг Мин-Сон през първото полувреме бе на изключително дисциплинираната и ефективна игра в защита от страна на „лисиците“ от Лестър.

Първото нещо, което веднага се забеляза още с първите действия и на двата отбора след прозвучаването на първия съдийски сигнал за начало на срещата, бе това, че в моментите, когато „Тотнъм“ преминат центъра и навлязат в половината на „Лестър“, „лисиците“ ще залагат на трима в защита, като Джеймс Джъстин трябваше да бъде този трети централен защитник, заедно с когото Джони Еванс и Уесли Фофана ще оформят тази тройка централни бранители в защитата на тима. От това автоматично следваше, че Тимоти Кастан и Марк Олбрайтън ще действат като халф-бекове, които ще имат задачата да спират набезите съответно на Серж Орие и Серхио Регилон.

Тъй като отляво за „Тотнъм“ действаха Хеиунг Мин-Сон и Серхио Регилон, това без съмнение правеше левия фланг за „шпорите“ по-опасен от десния, където се подвизаваха Джовани Ло Селсо и Серж Орие, така че атаките на лондончани през това първо полувреме предимно се съсредоточаваха по левия фланг, за да могат да се използват скоростните включвания в атака на Серхио Регилон, както и техниката, комбинативността и завършващия удар на Сон. Отговорите на Брендън Роджърс на това зададено от Жозе Моуриньо предизвикателство се казваха Джеймс Джъстин и Марк Олбрайтън, които, както споменах по-горе, бяха натоварени с отговорността да упражняват персонална опека съответно над Хеунг Мин-Сон и Серхио Регилон.

Именно на долуизложеното изображение се наблюдават ролите на Джеймс Джъстин и Марк Олбрайтън, както и като цяло големият плюс, който формацията с трима централни бранители носи, а именно – единият централен защитник, в случая Джеймс Джъстин, спокойно може да отиде да пресира влезлия навъте Хеунг Мин-Сон, знаейки, че в центъра на отбраната остават още цели двама централни защитници – Джони Еванс и Уесли Фофана – които ще държат линията на отбраната стабилна.

Отборът на „Лестър“ използваше този подход с тримата централни защитници, когато трябваше да неутрализира действията на „шпорите“ в собствената половина, но в моментите на изнасяне на топката от страна на домакините от Лондон „лисиците“ се преподреждаха с четирима в отбрана, и по-точно в компактното 4-4-2, благодарение на което, оформящи един среден блок, съумяваха да възпрепятстват тима на „Тотнъм“ при изнасянето на топката от неговата половина, затваряйки пространства и през средата, и по фланговете.

В тази тактическа постройка Джейми Варди и Джеймс Мадисън оформяха първата линия, която „Тотнъм“ трябваше да преодолее, а към халфовата линия се присъединяваше Марк Олбрайтън, който вече в ролята си на класическо крило по фланга сформираше квартета с Уилфред Ндиди, Юри Тилеманс и Харви Барнс.

Подходът с трима в отбрана за „Лестър“ се виждаше и когато тимът на Брендън Роджърс изнасяше топката от своята половина. По този начин с тези трима бранители – Джони Еванс, Уесли Фофана и Джеймс Джъстин – се осигуряваше достатъчно широчина в процеса на самото изнасяне.

Във фаза атака пък се получаваше коренно различно нещо, а именно – „лисиците“ се връщаха на първоначално показаната формация 4-2-3-1, на чийто връх на атаката е Джейми Варди, а зад него действат Харви Барнс, Джеймс Мадисън и Марк Олбрайтън.

Като двойка дефанзивни полузащитници оставаха Уилфред Ндиди и Юри Тилеманс, а на моменти в нападенията на „Лестър“ се включваше и Джеймс Джъстин вече в ролята си на класически бек, който да подпомага акциите на своя тим. Същото се отнасяше от другата страна и за Тимоти Кастан, макар че това, което се забелязваше, когато „Лестър“ атакуваше, бе, че Джеймс Джъстин все пак бе този от двамата крайни бранители, който предпочиташе да се задържа по-близо до централните защитници Джони Еванс и Фофана, за да може да реагира при евентуална контраатака от страна на „Тотнъм“. Този, който си позволяваше по-чести включвания в предни позиции, бе Тимоти Кастан, тъй като по неговия фланг не се криеше такава опасност, каквато представляваха Сон и Регилон от страната на Джеймс Джъстин и Марк Олбрайтън. Все пак обаче в моментите на включвания от страна на Джеймс Джъстин в нападение Тимоти Кастан пък оставаше с една идея по-назад като допълнителна опция в отбрана при възможни контрадействия от страна на „Тотнъм“.

Заради дисциплинираните действия в защита от страна на „Лестър“ тимът на Жозе Моуриньо не успяваше да достига до положения пред вратата на Каспър Шамайхел, а показателен пример за тези отбранителни действия от страна на „лисиците“ се явява долното изображение, на което е изобразен тимът на „Лестър“ във фаза защита, като ясно се вижда как Джърмейн Джъстин е напуснал линията на защитата, за да пресира Хеунг Мин-Сон, който се е върнал около центъра, за да получи топката. Марк Олбрайтън пък следи за действията на Серхио Регилон.

Това бяха различните подредби на „Лестър“ в тактическо отношение през това първо полувреме, които се разкриха още преди изтичането на първите петнадесет минути. Благодарение на тях, тимът на Брендън Роджърс успешно съумяваше да неутрализира „Тотнъм“ и в оставащото време до края на първата част. В атака от своя страна „лисиците“ също не бяха най-опасният отбор на света, но заради грубо действие от страна на Серж Орие в собственото наказателно поле срещу Уесли Фофана бе отсъдена дузпа след преразглеждане на ситуацията, а зад топката застана Джейми Варди, който изведе своя тим напред в резултата непосредствено преди края на полувремето.

Второ полувремe

Втората част на срещата бе подновена със смяна в редиците на „Тотнъм“ – Танги Н’Домбеле бе заменен от Гарет Бейл. Така мястото на бившия играч на „Олимпик“ (Лион) в средата на терена бе заето от започналия на фланга Джовани Ло Селсо, а на овакантената от аржентинеца позиция на крилото се настани Гарет Бейл.

Що се отнася до тима на „Лестър“, „лисиците“ продължиха да разчитат на моделите на игра, които упражняваха и през първото полувреме. Няколко момента, които доказват това, са тези фрагменти от втората половина на двубоя, от които отново се виждат подредбите на „Лестър“ по терена. На долуизложеното изображение се вижда как „лисиците“ от Лестър са подредени във формация 4-4-2, когато „Тотнъм“ изнася топката от своята половина.

На второто и третото изображение наблюдаваме отново подредбата на „Лестър“ с тримата бранители в отбрана – Джеймс Джъстин, Уесли Фофана и Джони Еванс.

В 48-ата минута гостите от Лестър достигнаха до второ попадение в мача след използване на метода за дълго подаване от дълбочина зад гърба на противниковата отбрана. Пасът бе на Джеймс Джъстин, който в този мач се отличи със страхотни действия в защита, а адресатът на това подаване бе Джеймс Мадисън, който съумя да овладее топката и да я изпрати във вратата на Юго Лорис, но след намесата на VAR попадението бе отменено.

В 50-ата минута последва втора смяна в състава на „шпорите“. Джовани Ло Селсо отстъпи мястото си на Лукас Моура, като от този ход на Жозе Моуриньо последва и лека промяна в постройката на лондончани. От 4-3-3 домакините преминаха в схема 4-2-3-1, като атаката бе водена от Хари Кейн, а зад него оперираше триото, съставено вече от Лукас Моура, Хеунг Мин-Сон и Гарет Бейл.

През това второ полувреме тимът на „Тотнъм“ притежаваше отчетливо повече топката, а „Лестър“ предимно приемаше играта и разчиташе на контраатаки, като на моменти дори се забелязваше, че „лисиците“ действат с шестима в отбрана.

Точно в момента на пълна доминация от страна на „шпорите“ падна вторият гол за тима на Брендън Роджърс.

След изтичането на 60-ата минута отново дойде време за извършване на смени в двата състава. За „Лестър“ в игра се появи отсъстващият дълго време заради контузия Даниел Амарти, който замени Тимоти Кастан, а за „Тотнъм“ пък се появи Хари Уинкс за сметка на провинилия се през първата част Серж Орие.

И двете смени доведоха до някои размествания на позициите на определени играчи по терена. Даниел Амарти застана отдясно на защитата на „Лестър“, заемайки мястото на Джеймс Джъстин, а самият Джъстин пък застана отляво, където оперираше Тимоти Кастан.

Колкото до разместването в „Тотнъм“, Хари Уинкс се настани в средата на терена, а опериращият до въпросната смяна там Муса Сисоко пък зае овакантената от Серж Орие позиция на десния бек.

В оставащото време до края на срещата отборът, който притежаваше повече топката и опитваше атаки в противниковата половина, бе този на „Тотнъм“, но до нещо интересно, което да застраши преднината на „Лестър“, не се стигна, тъй като „шпорите“ биваха успешно неутрализирани от изключително дисциплинирания и ефективен в защита отбор на Брендън Роджърс.