Предвид зрелищната и резултатна среща между „Волфсбург“ и „Вердер“ (Бремен), белязала началото на 9-ия кръг в Бундеслигата с резултат 5:3 за „вълците“, както и интересните резултати и противопоставяния, които се получиха в три от мачовете в съботния ден от програмата на кръга – „Борусия“ (Дормунд) – „Кьолн“ (1:2), „Борусия“ (Мьонхенгладбах) – „Шалке“ (4:1) и „Унион“ (Берлин) – „Айнтрахт“ (Франкфурт) (3:3) – то предпоставките за това неделният ден също да се украси с подобни събития бяха налице, тъй като единият от общо двата оставащи мача от кръга противопоставяше два тима, разполагащи с играчи, умеещи да играят атакуващ и резултатен футбол, а именно – „Байер“ (Леверкузен) срещу „Херта“ (Берлин).
За съжаление, очакванията за резултатна среща между тези два тима обаче не се оправдаха, но пък за сметка на това двубоят се отличи със строго тактическо надиграване, което бе единият от виновниците за това да не бъдат реализирани попадения на „БайАрена“.
Двубоят завърши наравно 0:0, но въпреки това показаното от двата тима си заслужава да бъде анализирано.
Отборът на „Байер“ (Леверкузен) излезе на своя „БайАрена“ подреден в обичайната си от началото на този сезон формация 4-3-3, като на върха на атаката действаше новото попълнение Патрик Шик, а по фланговете оперираха бързоногите Муса Диаби (отляво) и Леон Бейли (отдясно). Халфовата линия на „аспирините“ пък бе оформена от Юлиан Баумгартлингер, Керем Демирбай и младия Флориан Вирц.

Що се отнася до тактическата постройка, в която бе подреден съставът на „Херта“ (Берлин), тя бе 4-4-2. Тандемът в атака се състоеше от Кшиштоф Пионтек и Доди Лукебакио, а квартетът в халфовата линия бе оформен от Матеус Куня, Матео Гендузи, Никлас Щарк и Владимир Дарида.

Първо полувреме
Въпреки нулевата откъм краен резултат първа част на двубоя можем да кажем, че все пак на терена имаше по-добър отбор и това беше този на „Байер“ (Леверкузен).
Тимът на Петер Бос имаше леко предимство в притежанието на топката, а това, което правеше най-голямо впечатление, бе начинът, по който неговият отбор работеше в средата на терена. Подредени във формация 4-3-3, играчите на Петер Бос успяваха успешно да затрудняват тима на „Херта“ (Берлин) в моментите на изнасяне на топката, като голяма заслуга за това имаше триъгълникът в средата на терена, съставен от Керем Демирбай, Юлиан Баумгартлингер и най-активния в него Флориан Вирц.
Заради това насищане на терена с тези трима играчи от „Байер“ (Леверкузен), както и тяхната висока и агресивна преса спрямо халфовете на берлинчани, разиграванията на гостите от Берлин трудно се осъществяваха през центъра. Затова в доста моменти от това първо полувреме изнасящият най-често топката за „Херта“ (Берлин) Матео Гендузи биваше принуден да търси комбинации със съотборник по левия фланг, който обаче пък биваше успешно затварян от заелия позиция там Леон Бейли. Същото упражнение се повтаряше и на десния фланг, където Муса Диаби затваряше пътя на топката към десния бек Петър Пекарик.


Разбира се, отборът на „Херта“ (Берлин) също имаше своите моменти на добро подреждане, с което да се опитва да затваря пространствата, през които „аспирините“ да изнасят топката, но въпреки това действията от страна на гостите някак си не бяха толкова ефективни и агресивни, колкото тези на домакините. Подредбата на берлинчани в тези моменти бе във формация 4-4-2, като често се виждаше как Матеус Куня заставаше зад двамата нападатели – Кшиштоф Пьонтек и Доди Лукебакио – и се оформяше формацията 4-3-1-2.

И тук идва интересната част.
Ролята на Ларс Бендер
Ако приемем, че Матеус Куня е най-креативният и нестандартен играч в състава на „Херта“ (Берлин), то тогава неговото изместване зад двамата нападатели в хода на това първо полувреме не можеше да се счита за нещо нестандартно. За да не се нарушава компактността на триъгълника в средата на терена за „Байер“ (Леверкузен) с евентуално пазене на бразилеца от страна на един от тримата халфове на „аспирините“, оформящи този триъгълник, ролята на персонален пазач на Куня бе изпълнявана от Ларс Бендер, който, въпреки че започна мача на десния бек, се налагаше да се връща и към старото си амплоа на дефанзивен полузащитник, влизайки навътре, за да пази Матеус Куня.
На изображението долу се вижда момент на изнасяне на топката от страна на „Байер“ (Леверкузен), в който Ларс Бендер се е прибрал към средата на терена, за да покрива Матеус Куня, но едновременно с това и да го увлече със себе си, което пък ще отвори пространство на фланга за подаване към Керем Демирбай в случая.
Във въпросната ситуация също така триъгълникът в централната зона на терена е малко по-различен от иначе този, който трябва да бъде според състава, тъй като Леон Бейли е влязъл навътре, а Керем Демирбай пък е отишъл на десния фланг, но целта бе една и съща, а именно – насищане на средата на терена, с което да бъдат събрани играчите на „Херта“ на едно място, за да могат да се отворят и пространства по фланговете, откъдето да бъде прокарана топката. Въпреки че имаше няколко ситуации, в които топката бе разиграна по левия фланг, като цяло първото полувреме бе доста тихо за Муса Диаби, от когото иначе сме свикнали да виждаме скоростни пробиви по фланга. Това, което се възпроизведе от атаките отляво, бяха няколко центрирания на Дейли Синкгравен, за когото пък сила са именно добрите подавания от фланга, които обаче този път не доведоха до нещо опасно. Въпреки всичко отборът на „Байер“ (Леверкузен) имаше териториално предимство и успяваше да движи топката по целия терен.


Често се виждаше, че персоналното пазене на Матеус Куня от страна на Ларс Бендер вървеше заедно с пресата на останалите играчи на „Байер“ (Левркузен) в половината на берлинчани, дори ако то трябваше да бъде и отвъд центъра.


Широчината в изграждането на атаките за „Байер“ (Леверкузен) идваше също така и от един ход от страна на Петер Бос, който касаеше позицията на левия бек Дейли Синкгравен, но това се случи веднъж-дваж в мача. В отделни периоди от първото полувреме се виждаше как холандецът се прибира по-навътре, за да оформи трио в отбрана с Александър Драгович и Джонатан Та, докато Ларс Бендер пък се изнася високо по фланга като халф-бек.

Все пак домакините, които бяха по-добрият отбор на терена, успяха да стигнат закономерно и до две опасни положения през тази първа част. Те бяха регистрирани след 30-ата минута и бяха под формата на опасни удари от дистанция, но които обаче принудиха Шволов да показва най-доброто, на което е способен. „Херта“ пък не съумя да достигне до нещо опасно в предни позиции, тъй като биваше добре неутрализиран.
Второ полувреме
Вторите четиридесет и пет минути започнаха с натиск от страна на домакините от Леверкузен, които още с прозвучаването на съдийския сигнал за подновяване на срещата се настаниха в половината на „Херта“ (Берлин) с експанзивни действия.

Триъгълникът, който действаше в средата на терена за „Байер“ (Леверкузен), се запази и през втората част, а това, което направи още по-голямо впечатление през тази втора част, бяха агресивните действия от страна на Флориан Вирц, който не само пресираше противниковите полузащитници, но и се стремеше да атакува празните пространства в отбраната на „Херта“ (Берлин).

Показателен пример за активността на Флориан Вирц по отношение атакуването на празни пространства се явява ситуацията, изобразена на долуизложеното изображение.
Тук трябва да откроим и добрата работа на Муса Диаби, който с движението си към тъчлинията, за да получи топката от Дейли Синкгравен, издърпва със себе си и крайния бранител на „Херта“ (Берлин) Петър Пекарик. Това води до оставяне на празно пространство именно между крайния защитник и централния бранител, в случая Дедрик Боята, което бива експлоатирано от находчивия Флориан Вирц, който във въпросната ситуация е непокрит.


Ситуацията завърши с пробив на Вирц и хубаво центриране от негова страна, което обаче така и не бе атакувано от неговите съотборници в атака. Като цяло през второто полувреме Муса Диаби бе доста по-въвлечен в играта на своя тим, тъй като атаките на „Байер“ (Леверкузен) минаваха предимно по левия фланг.
С няколко думи, ссвен съобразителността на Флориан Вирц в тази ситуация другото нещо, което си заслужава да бъде отчетено, е полезността на Муса Диаби за играта на „Байер“ (Леверкузен). Да, в този мач не се видяха добре познатите скоростни включвания на французина по лявото крило, но за сметка на това, заради техниката, която притежава, принуждаваше крайния защитник на „Херта“ Петър Пекарик да напуска зоната си и да го преследва до тъчлинията. Всичко това водеше до разрушаване на защитата на „Херта“ и оставяне на празни пространства, от които да се възползват Керем Демирбай или в случая Флориан Вирц.
Иначе що се отнася до берлинчани, те не промениха нещо в играта си в сравнение с това, което показаха през първата част. Това, което продължаваше да се забелязва, бе движението на Матеус Куня зад двамата нападатели Кшиштоф Пьонтек и Доди Лукебакио. На моменти, както е показано на изображението, бразилецът се изравняваше с тях, с което „Херта“ образуваха и формация 4-3-3, но от това не произлизаше нещо особено. През второто полувреме обаче не се наблюдаваше онази персонална опека, която Ларс Бендер упражняваше спрямо Матеус Куня през първата част.

Иначе след 70-ата минута имаше период, в който „Байер“ (Леверкузен) като че ли поотстъпи инициативата на тима на „Херта“ (Берлин), който пренесе събитията в половината на „аспирините“, но така и не съумя да създаде нещо съзидателно в предни позиции.
Последните няколко минути на двубоя обаче отново принадлежаха на домакините от Леверкузен, които на два пъти успяха да конструират опасни акции в половината на берлинчани, завършили обаче също без желания резултат.