Отборите на „Уелс“ и „САЩ“ завършиха наравно 0:0 в приятелска среща, играна на стадион „Либърти“ в Уелс. Това бе първи двубой между двата тима от май 2003 г., когато на „Спартан Стейдиъм“ в Сан Хосе воденият тогава от Брус Арина отбор на „САЩ“ побеждава „драконите“ с 2:0.

Пред празните трибуни на „Либърти“ отборът на „Уелс“ излезе във формация 4-2-3-1, като на върха на атаката бе поставен Кийфър Мур, а зад него пък действаше офанзивното трио, съставено от Хари Уилсън, Том Лоурънс и Раби Матондо, които в течение на мача разменяха своите позиции. Двете звезди на „драконите“ – Аарън Рамзи и Гарет Бейл – не взеха участие в срещата. Ситуацията около Рамзи е свързана с контузия, която той лекува, а Гарет Бейл е получил почивка от новия наставник на тима Робърт Пейдж, за когото този сблъсък със „САЩ“ бе дебютен начело на тима. Припомням, че допреди седмици старши треньор на „драконите“ бе Раян Гигс, който преди дни напусна „Уелс“ неофициално, тъй като срещу него бе заведено дело от бившата му съпруга с обвинение в домашно насилие.

Колкото до тима на „САЩ“, американците бяха наредени във формация 4-1-2-3 / 4-3-3, като в нападение действаха Конрад де ла Фуенте, Себастиан Летджет и Джовани Рейна, които също действаха много мобилно. По презумпция Летджет е полузащитник, така че в този мач Берхалтър залагаше на фалшива деветка в негово лице. Липса на звезда имаше и в американския тим. Кристиан Пулишич отпадна от състава на „драконите“ и бе върнат обратно в Лондон за допълнително лечение на продължаващия проблем с подколянното сухожилие.

Това бе среща, в която цели шестима души направиха своите официални дебюти с националната фланелка, а именно – Джовани Рейна („Борусия“ (Д), Конрад де ла Фуенте („Барселона“), Юнус Муса („Валенсия“), както и Николас Джоакини („Каен“), Джони Кардосо („Интернасионал“) и Оуен Отасови („Уулвърхямптън“), които се появиха през второто полувреме от резервната скамейка.

Първо полувреме

Срещата започна с предимство за „САЩ“ по отношение притежанието на топката, но първият що-годе опасен удар в двубоя бе на сметката на домакините и бе регистриран чак в 32-рата минута, когато с диагонален изстрел от границата на накзателното поле Том Лоурънс предизвика първото спасяване на Зак Стефън от началото на мача.

И след този опит за обстрел от страна на „Уелс“ воденият от Грег Берхалтър отбор продължи да доминира откъм притежание на топката и да води събитията изцяло в половината на „драконите“.

До края на полувремето попадение така и не падна, а и като цяло двата тима не предложиха нещо запомнящо се в атака, но все пак това, което може да бъде извадено като любопитен тактически акцент през тази първа част, е свързано с позицията на Джовани Рейна на терена.

Централната роля на Джовани Рейна в играта на „САЩ“

Както стана ясно по-горе, Джовани Рейна бе един общо шестте играчи в отбора на Берхалтър, които официализираха своя дебют с националната фланелка в този мач срещу „Уелс“. Това, което се забеляза в неговата игра най-вече в първите първи четиридесет и пет минути, бе свързано с неговата позиция на терена, и по-конкретно с неговото изместване, влизане навътре, с което автоматично придобиваше по-централна роля.

С това си влизане навътре Рейна освобождаваше целия десен фланг за активния Сержиньо Дест, който носеше опасност за противника със своите безспирни пробиви и прострелни центрирания.

Уестън Маккени пък най-често бе играчът с по-визионерската роля, който с поемането на топката от двамата централни бранители, и понякога от Тайлър Адамс, трябваше да предвижва играта на гостите напред.

Още два примера за тенденцията в играта на Джовани Рейна:

С няколко думи, това бе най-интересното нещо откъм тактически план в играта на американците. От видяното имаме основание да мислим, че Джовани Рейна ще е играчът, или един от играчите с по-свободна роля в тима на Берхалтър, но е твърде рано да правим категорични заключения кой къде ще играе, тъй като талантът, с който Грег Берхалтър разполага е много, но все още трябва време, за да се реши кой къде ще бъде най-ефективен.

Второ полувреме

Втората част на срещата започна по абсолютно същия начин, по който стартира и първата, а именно – с отчетливо превъзходство при владението на топката от страна на „САЩ“, но без то да бъде подплътено с опасности пред уелската врата.

Лека-полека обаче, с напредване на времето, домакините от Великобритания понаваксаха с притежанието на топката, но и те не съумяваха да бъдат достатъчно застрашителни в атака.

За неуспеха на американците да достигнат до попадение заслуга имаше и защитата на „Уелс“, която в рамките и на двете полувремена успяваше да затвори подстъпите към своята врата и съответно да неутрализира акциите на противника.