Купа на Франция 2019-2020: „ПСЖ“ – „Сент-Етиен“

Отборът на „ПСЖ“ спечели 13-а Купа на Франция в своята история, след като във финалния мач, игран на „Стад дьо Франс“ в Париж, столичани постигнаха минимален успех над тима на „Сент-Етиен“, побеждавайки го с 1:0. Автор на единственото попадение в мача бе Неймар, който бе точен в 15-ата минута.

Томас Тухел излезе с най-доброто, с което разполагаше, а именно – нападението бе водено от Килиан М’Бапе и Мауро Икарди, а по двата фланга на схемата 4-4-2 оперираха Неймар и Анхел ди Мария.

Клод Пюел пък заложи на спорадично използваната от него през изминалия сезон формация 4-2-3-1. На върха на атаката действаше Ромен Амума, а зад него оперираше офанзивното трио, съставено от Денис Буанга, Риад Будебуз и Иван Масон.

Първо полувреме

Казано накратко, през първите четиридесет и пет минути се случиха всички най-важни събития, белязали 102-рото издание на турнира за Купата на Франция.

Запоследно отборът на „Сент-Етиен“ се удостои с прозвището „победител“ в този турнир през далечната вече 1977г., когато във финалния двубой на „Парк де Пренс“ в Париж „зелените“ победиха тима на „Реймс“ с 2:1, но въпреки сериозната дистанция във времето воденият от Клод Пюел тим започна решителната среща срещу хегемона във френския футбол със самочувствие и експанзивна игра в неговата половина. Доказателство за това силно начало бе хубава атака от страна на „Сент-Етиен“, регистрирана още в 5-ата минута на мача и завършила с удар на Денис Буанга, срещнал обаче напречната греда на пазената от Кейлор Навас врата.

От своя страна пък парижани решиха да започнат двубоя по-изчаквателно, подреждайки се в своята половина във формация 4-4-2. С този ход, разбира се, отборът на „ПСЖ“ целеше да изтегли максимално напред своя съперник и чрез скоростта на Килиан М’Бапе и Анхел ди Мария да експлоатира оставените от „зелените“ празни пространства по фланговете на контраатака.

Определено демонстрираните от „Сент-Етиен“ през първите двадесет и пет минути висока преса, успешни комбинации пред наказателното поле на Кейлор Навас, както и физически агресивна игра, граничеща на моменти с недопустимото, респектираха френския шампион, който въпреки добрите резултати в контролните си мачове преди този финал така и не съумя да предложи установените си стандарти за игра.

В епизодите, когато парижани оперираха с топката, тимът на Клод Пюел се подреждаше също в тактическа постройка 4-4-2, като на моменти редуваше средно висок с изцяло висок блок, имайки за цел да пресира френския шампион съотвено когато парижани владееха топката около центъра и когато я изнасяха от собственото си наказателно поле.

Въпреки че „Сент-Етиен“ бе отборът, който доминираше по отношение на атакуващите действия през първите двадесет минути, тимът на Томас Тухел изненадващо, можем да кажем, стигна първи до попадение в мача, което обаче не бе случайно, а напълно закономерен резултат от добре познатия на всички и впечатляващ начин, по който „ПСЖ“ е способен да конструира атаките си. В автор на попадението се превърна Неймар, който направи точна добавка на отразен преди това удар от страна на Килиан М’Бапе – 1:0.

Макар и допуснал гол на фона на по-активната си игра, „Сент-Етиен“ не бе сломен и само минута по-късно успя да представи мигновен отговор на ситуацията чрез удар на Денис Буанга, който обаче бе отразен от Кейлор Навас.

След попадението настроението сред парижани бе малко помрачено от контузия, покосила десния бек Тило Кеерер. В 20-ата минута десният бек на „ПСЖ“ Тило Кеерер напусна принудително игра поради травма, а на негово място се появи Колин Дагба. Само шестдесет секунди по-късно, за трети път в рамките на петнадесет минути, бе регистрирано напрежение пред вратата на Кейлор Навас, а главният заподозрян бе отново най-опасният играч в състава на „зелените“ от „Жофроа Гишар“ Денис Буанга, който с глава успя да отиграе центриране, насочвайки топката към долния ляв ъгъл на Навас. За щастие на френския шампион, костариканския страж, макар и затруднен, успя да реагира успешно и да запази преднината на своя отбор.

И точно когато тимът на Клод Пюел ясно показваше, че няма да бъде сломен и че един гол няма да скърши амбициите му за седма Купа на Франция, настъпи 26-ата минута, когато всичко се обърна наопаки за „зелените“. Тънкият лед, по който възпитаниците на Клод Пюел вървяха с прекомерната си физически агресивна игра, се спука, а главният виновник за това бе капитанът Луик Перен, който бе изгонен с директен червен картон заради много твърдо и опасно влизане в краката на набиращия скорост Килиан М’Бапе.

За да възвърне донякъде стабилността в отбрана, Клод Пюел извади от игра дясното крило Масон, а на негово място се появи централният защитник Харолд Мукуди, който зае позицията на централен защитник в отбранителни вал редом с Уесли Фофана. Що се отнася до промяната, която бе предизвикана от контузията на М’Бапе, на мястото на световния шампион от 2018г. с „Франция“ се появи Пабло Сарабия, който застана рамо до рамо с Мауро Икарди в нападение.

От този момент нататък „Сент-Етиен“ се задържаше повече в своята половина, заигравайки по-предпазливо, във формация 4-4-1, а „ПСЖ“ се опита да установи контрол върху топката, който не бе изцяло траен, но все пак парижани успяха да подобрят статистиката си в това отношение спрямо началните двадесет минути.

В 37-ата минута страстите по терена отново се нажежиха, след като отново проява на агресивно действие спрямо играч на „ПСЖ“ спря играта. Този път опасното влизане бе дело на Меди Камара, който получи жълт картон.

В минутите преди края на първата част се забелязаха мигове на по-свободна игра от страна на „ПСЖ“, а най-яркият елемент от нея бе ролята на Неймар, която се изразяваше в позиционирането му във вътрешността на терена, непосредствено зад двамата нападатели Пабло Сарабия и Мауро Икарди, с което се целеше бразилецът да получава топката между линиите на противника и обърнат с лице към двамата нападатели да ги зарежда с извеждащи подавания.

От този ход следваха още две неща: първо, това позициониране на Неймар позволяваше на Анхел ди Мария да влиза също навътре и да окупира получаващото се празно пространство между защитната и халфовата линия, откъдето също да участва в разигравания, и второ, прибирането на Неймар и Ди Мария към същината на терена оставяше фланговете напълно свободни за включвания на двамата крайни защитници, които при получаване на топката да напреднат дълбоко в противниковата половина и да предоставят центрирания.

Заслуга за реализацията на тези движения от страна на Неймар и Ди Мария имаха и двамата дефанзивни полузащитници на столичани – Леандро Паредес и Идриса Гей – които  заедно се връщаха назад, по-близо до двамата централни бранители – Кимпембе и Тиаго Силва – за да издърпват със себе си и двамата централни полузащитници на „Сент-Етиен“, което спомагаше за отваряне на това пространство между линиите на „зелените“, което Неймар и Анхел ди Мария имаха за цел да оползотворят.

На долуизложените изображения са онагледени именно тези елементи от играта на „ПСЖ“.

Второ полувреме

Втората част на срещата стартира с две промени в редиците на „зелените“. Централният полузащитник Махди Камара отстъпи мястото си на своя колега по пост Иван Нею, а Ромен Амума пък бе заменен от Уахби Казри, застанал на върха на атаката на „Сент-Етиен“, който продължи да действа във формация 4-4-1.

В хода на второто полувреме две неща правеха впечатление в играта на „ПСЖ“: първо, въпреки че бяха с човек повече на терена, в немалко моменти от остатъка на мача се наблюдаваше сравнително пасивна игра от страна на „ПСЖ“, която, можем да кажем, бе необяснима предвид класата на столичани и ситуацията, в която се намираше „Сент-Етиен“, и второ, забелязваха се трудностите, които Идриса Гей и Леандро Паредес изпитваха в моментите, когато трябваше да получат топката от защитниците и да я придвижат напред. Това бе ясно доказателство за въпросителната, която Томас Тухел ще трябва да разреши занапред, а именно – кои ще са изпълнителите в средата на терена, на които германският специалист ще разчита оттук нататък.

Все пак през това второ полувреме, чието темпо не бе кой знае колко високо, тимът на „ПСЖ“ успя да застраши вратата на „Сент-Етиен“,  и то на няколко пъти, като в един от случаите дори бе много близо до това да отбележи втори гол, с който окончателно да сложи точка на спора, но стражът на „зелените“ Джеси Мулен, който особено през второто полувреме се отличи с някои страхотни намеси, се прояви с поредно добро спасяване.

В 75-ата минута в игра за „ПСЖ“ се появи Марко Верати, който замени Леандро Паредес в центъра на терена. По същото време се извърши смяна и в състава на „Сент-Етиен“ – Арно Норден се появи вместо Риад Будебуз.

Настроен за последен натиск с цел достигане на така желаното изравнително попадение, в 83-ата минута Клод Пюел реши да рискува, като усили атаката на своя тим, изваждайки десния бранител Матьо Дебюши и включвайки в игра 23-годишният нападател Жан-Филип Красо. Този ход от страна на Пюел доведе и до промяна във формацията, в която неговият тим опеирираше до момента на смяната, а именно – от схема с четирима бранители (4-4-1) „зелените“ преминаха в такава с трима (3-3-2).

Символичните гости от „Жофроа Гишар“ завършиха двубоя с действия в половината на „ПСЖ“, от които обаче не произлезе нещо интересно пред вратата на Кейлор Навас.