Роджър Хънт е легенда на „Ливърпул“, подвизавала се на „Анфийлд“ в периода 1958-1969г. в ролята на безкомпромисен и смъртоносен нападател за врага. Със своите 286 гола в общо 492 участия за „мърсисайдци“ роденият в Глейзбъри, Ланкастър, стрелец остава за привържениците на „Ливърпул“ като един от най-разпознаваемите и почитани герои на „Анфийлд“, записали името си със златни букви в историята на мърсисайдския клуб.
В този материал е представено интервю от 2012г. на журналиста Бен Уелч с легендарния нападател, в което стрелецът споделя пред читателите на „FourFourTwo“ кои са мачовете, оставили най-значима следа в неговата футболна кариера.
Ето ги и тях:
„Англия“ – „Австрия“ 3:1 (04.04.1962г.)
В този мач официализирах и първото ми участие за националния отбор на „Англия“. Просто стана факт! Наистина чувството е велико и неописуемо, когато си избран да играеш за страната си. Разбира се, бях изключително нервен, но това, което се случи, бе всъщност най-важното, а именно – ние победихме с 3:1, като аз бях автор на едно от попаденията. Това ми осигури място като титуляр в отбора. Трудно беше по онова време, тъй като в онези дни „Ливърпул“ тъкмо се беше изкачил от Втора дивизия, а повечето от националите се подвизавха в Първа, но всички ме приеха добре.
„Ливърпул“ – „Арсенал“ 5:0 (18.04.1964г.)
Това беше един от последните ни домакински мачове за въпросния сезон. Водехме в класирането, така че дори и да бяхме регистрирали поражение, пак щяхме да запазим сериозни шансове за титлата. В крайна сметка постигнахме изключително изразителна победа над лондонския ни съперник, побеждавайки го с категоричното 5:0. В края на кампанията се поздравихме с шампионската титла, която се явяваше и първа за тима от 17 години. Радостта беше невероятна и неподправена. Публиката също имаше своя огромен принос за това. Привържениците не спираха да развяват знамена и фланелки, пееха песни с пълно гърло след всеки един отбелязан гол… беше наистина фантастичен момент от моята кариера на „Анфийлд“.
„Ливърпул“ – „Лийдс“ 2:1 (01.05.1965г.)
Още един знаменателен момент в моята кариера, а именно – спечелването на първата Купа на ФА в историята на „Ливърпул“. Успехът беше грандиозен, а радостта – огромна, тъй като тогава турнирът се считаше за много по-сериозен и важен, отколкото сега.
„Полша“ – „Англия“ 0:1 (05.07.1966г.)
В личен план този мач и голът, който отбелязах в него, изиграха огормна роля в моята футболна кариера като играч в националния отбор. Вкарах единственото попадение в тази среща, с което осигурих и победата на „Англия“, и мисля, че това бе една от причините да бъда избран за първата среща от Световното първенство. Това си беше трамплин за всичко останало, което се случи, защото играх във всеки следващ мач от световните финали, включително и във финалния. Преди това имах няколко добри участия и си мислех, че няма да ме включат редовно в отбора. Освен това носех №21, докато Джими Грийвс беше с №8, Джеф Хърст – 10, а Боби Чарлтън – 9. Заради номера си не мислех, че имам шанс, но този гол промени всичко.
„Англия“ – „ФРГ“ 4:2 (30.07.1966г.)
В първите няколко минути изобщо не усещах, че съм в играта. Мачът беше изключително важен и си казах: „Трябва да приема това като обикновена среща“ и точно това направих. След седмица се завърнах към ангажиментите си с „Ливърпул“, а Бил Шенкли не беше много щастлив, че „Англия“ триумфира със световната титла. Когато се върнах, той ме поздрави, стисна ми ръката, а след това каза: „Иди и се преоблечи, Роджър. Имаме много по-важни неща да свършим за този клуб.„
„Челси“ – „Ливърпул“ 1:2 (18.01.1969г.)
И този момент е един от тези, с които много се гордея. Реализирах победното попадение и подобрих рекорда от попадения на „Ливърпул“ в първенството. Иън Ръш е начело на класацията по брой голове във всички турнири, но аз все още оглавявам тази за лигата и съм много доволен от това свое постижение.
**Интервюто е правено през 2012г. от журналиста Бен Уелч и иззето от списание „FourFourTwo“.**
MilevWeb 