През 2012г. журналистът от „The Times“ и отдаден привърженик на „Ливърпул“ Тони Барет се среща лице в лице с германския полузащитник на „мърсисайдци“ от близкото минало Дитмар Хаман, за да направи интервю за читателите на списание „FourFourTwo“, задавайки му интересни авторски въпроси, изпратени от различни футболни привърженици, които искат да разберат някои тайни около футболната кариера на родения в Валдзасен хладнокръвен германец.
Въпроси като тези – дали германският полузащитник наистина е препикал крака на Пепе Рейна по време на коледно парти, какво е чувството да паднеш с 1:5 от „Англия“, защо Хаман е напуснал „Болтън“, преди да е докоснал топката, и наистина ли високият германец танцува толкова зле – намират своите отговори в следващите редове.
Кратко досие
Име: Дитмар Йохан Волфганг Хаман
Роден: 27.08.1973г.;
Роден град: Валдзасен, Германия;
Ръст: 1.91;
Пост: Полузащитник;
Клубове: /1993-1998/ – „Байерн“ (Мюнхен), 105 мача – 6 гола; /1998-1999/ – „Нюкасъл“, 31 мача – 5 гола; /1999-2006/ – „Ливърпул“, 283 мача – 11 гола; /2006-2009/ – „Манчестър Сити“, 71 мача – 1 гол; /2010-2011/ „МК Донс“ – 13 мача – 0 гола;
Треньор: „Стокпорт Каунит“ (юли – ноември 2011);
Национален отбор: /1997-2005/ – „Германия“, 59 мача – 5 гола;
Отличия: Бундеслига /1994, 1997/; Купа на Германия /1998/; Купа на Уефа /1996, 2001/; Шампионска лига /2005/; ФА Къп /2001, 2006/; Купа на лигата /2001, 2003/; Суперкупа на Уефа /2001, 2005/; Къмюнити Шийлд /2001/;
В „Байерн“ (Мюнхен) започна като дясно крило, но защо стана дефанзивен полузащитник по-късно? (Фил Хол, Нюкасъл)
Не бях точно крило. В отбрана играехма с трима защитници, а отпред – с двойка играчи. Аз бях непосредствено зад Марио Баслер, което не беше лесна работа, тъй като той обичаше да играе напред, загърбвайки ангажиментите си в защита. Затова моята роля се доближаваше до тази на десен дефанзивен полузащитник. Истина е, че в по-младите си години бях по-атакуващ, но колкото повече повишавах нивото си, толкова повече разбирах, че ми е трудно да вкарвам голове.
Играл си редом до играчи с огромно его в „Байерн“ (Мюнхен) като Лотар Матеус, Оливър Кан и Марио Баслер. Чие беше най-голямо? (Брайън Стенли)
Трудно ми е да кажа кое е било най-голямо, но определено мога да кажа, че Оливър Кан беше най-странният от всички. Понякога просто усещаш, че не е добра идея да го заговаряш в съблекалнята, защото не е в настроение, което се чувстваше доста по-често от обикновено.
Вярно ли е, че си претърпял инсулт, докато си бил в „Байерн“? Помислили си в онзи момент, че с кариерата ти е свършено? (Бен Хоуторн)
Не беше инсулт. Доколкото разбрах беше нещо, което се казваше ВИА (временна исхемична атака), което се изразяваше в спиране на циркулацията на кръвта за кратък период от време. Това се случи през 1997 и си беше голям удар. Няма да крия, че тогава се изплаших доста, тъй като една ми страна се парализира напълно за няколко часа. Бях откаран в болница и след известно време всичко се нормализира. Направиха ми всички видове изследвания и за щастие, не откриха нищо. След няколко седмици на възстановяване отново се завърнах на терена.
Какво те накара да избереш „Нюкасъл“ през 1998г. и имаше ли предложения от други клубове? (Ибрахим Елсафи)
Истината е, че исках да напусна „Байерн“, защото не можех да разгърна възможностите си там. Винаги съм бил третиран като момчето, което започна в клуба още като малък. Игрех като титуляр, но чувствах, че мога да предложа още повече от това, което давах в „Байерн“. Тогава се появиха офертите на „Реал Бетис“ и „Нюксъл“. По онова време Кени Далглиш беше наставник на „свраките“, но не бях говорил с него преди това, а и не ми трябваше – стигаше ми фактът, че той е заинтересуван към мен.
По време на периода ти на „Тайнсайд“ игра като атакуващ полузащитник. Защо? (Джеймс Хийтън, Суонси)
Главната причина за това е Гари Спийд (вече покойник) и както много други играчи, така и аз съм му длъжник за това. Спийд свърши повече от самопожертвователна работа – той беше страхотен, феноменален отборен играч. Имаше качествата да вкарва голове, но предпочиташе действията в отбрана – да покрива терена и да печели топката. Благодарение на това, аз получих възможността да играя толкова напред, колкото никога не бях играл. Това всъщност ми беше от голяма полза при преминаването ми в „Ливърпул“, където на играчите им беше позволено да действат дълбоко напред.
Вярно ли е, че си получил копие от книгата „Моята борба“ по време на коледното парти на „Нюкасъл“, а Алесандро Пистоне и Дънкан Фъргюсън са станли собственици съответно на овче сърце и затвроническа риза? (Грег Дрейк, Херефорд)
Що се отнася до мен, да, вярно, че получих тази книга, но подаръкът на Пистоне не беше овче, а свинско сърце. Хората си измисляха истории, които ме ядосваха, но по това време бях прекарал само шест месеца в отбора и не бях наясно с английския хумор и манталитет. Спомням си, че забравих книгата в автобуса, защото от тренировка отивахме в един пъб… Честно каано, оттогава не съм я виждал.
Само след 20 минути игра в дебютния си мач за „мърсисайдци“ напусна терена, тъй като получи контузия. Какво е да те отстранят толкова бързо още в началото? (Йън Дженинкс)
Мога да кажа, че това определено не беше готин момент. Когато даден играч дойде в нов клуб, той иска да покаже и докаже на всички, че хората не са си дали парите напразно, но като си контузен как да го направиш? Моментът беше труден, но си казах, че съм дошъл тук пет години, а контузията ще отмине за два месеца, което от такава гледна точка не е толкова много време.
Веднъж Джейми Карагър ти се присмя, че си най-зле облченият в Ливърпул, а Крис Къркланд каза, че си най-нелепият танцьор. Какво би казал на двамата за тези обвинения? (Скот Фийни)
Благодарен съм, че Кърк не говори за усет към модата, защото той няма никакъв! По-добре да имаш лош вкус за облекло, отколкото никакъв! Определено не съм най-пластичният, но се е случвало на някои коледни партита да си слагам обувките за танци. Това може би забавлява момчетата, защото някои от тях са големи мизерници и негодници.
Не е тайна, че един от проблемите за чужденците, дошли да живеят на Острова, е местният диалект на града, в който са се установили. Ти беше първо в Нюкасъл, а след това се премести в Ливърпул. Кой играч ти беше най-трудно да разбираш? (Пол Хой, Портсмут)
Това определено беше Роби Фаулър – и до днес не мога да разбера какво говори. В началото на периода си в „Нюкасъл“ изпитвах подобни проблеми и с Кени Далглиш, а след това и с Джейми Карагър и Стивън Джерард, но нищо не можеше да се сравни с Роби.
През 2001г. спечелихме требъл, завоювайки Купата на лигата, ФА Къп и Купата на Уефа. Кои са ти най-силните спомени от финалите? (Реймънд Чембърс)
Истината е, че можехме да загубим и трите – най-вече това се е запечатало в съзнанието ми. Спечелихме Купата на лигата срещу тима на „Бирмингам“ след дузпи, ФА Къп срещу „Арсенал“ със златен гол, а Купата на Уефа я вдигнахме в един от най-откачените финали с единствен гол три минути преди края на мача. Но ако все пак трябва да избера един от трите, то това е победата в европейския финал срещу „Алавес“ – спомням си, че тогава целият отбор беше нареден до треньорската пейка, докато феновете пееха „You’ll Never Walk Alone„. Това беше просто върхът.
Приятелят ми казва, че е играл крикет срещу теб преди години в лигата на Чешир – вярно ли е това? Как един германец се е захванал с това? (Люк Томас)
Заобичах крикета от момента, в който дойдох в Англия. Следя играта отблизо и мисля, че е страхотна. Отговаря на всички изисквания в спорта – умения, стратегия, търпение – всичко. Надявам се, че приятелят ти не е хвърлял срещу мен, защото щях да го запомня. За негово добро е да не се срещаме отново, за да не се изкуша да го просна по гръб!
Вярно ли е, че си бил дузпата на финала на Шампионската лига през 2005г. със счупен крак? (Нийл Куин)
Имах фрактура, но в онзи момент не знаех – просто усещах, че ми има нещо на крака. Пет минути по-рано в добавеното време бях скочил за глава и при приземяването стъпих накриво. Бепе доста болезнено, но дори не съм се замислял, защото адреналинът беше много висок. Чак след това разбрах проблема и тази контузия ме лиши от участие за „Германия“ на Купата на конфедерациите.
Кой беше най-трудният ти противник? (Скот Тизър)
Патрик Виера, от „Арсенал“. Срещу по-ниски играчи имах физическо преимущество, но Виера е висок и силен – можеше да подсича, да подава, да печели високи топки и никога не можеш да му отнемеш топката. Честно казано, не съм се забавлявал, когато съм се изправял срещу него.
Имал си водещо влияние върху младия Стивън Джерард. Мислел ли си, че ще стане толкова добър, когато го видя за първи път? (Том Уорд)
Видях потенциала му, а хората ми повтаряха колко добър би станал, но имаше много деца на неговата възраст, които също имаха изключителен потенциал, но в крайна сметка не го оползотвориха. В годината, в която пристигнах на „Анфийлд“ Жерар Улие бе привлякъл 6-7 играчи, които бяха от континента. Мисля, че това повлия добре , защото му даде шанс да види как тренират играчите от различни страни и как се подготвят за мачове.
Ето нещо като за теб, Диди – чух, че си пикал върху крака на Пепе Рейна по време на едно коледно парти! Моля те, кажи ми, че е истина… (Тушар Шах)
Не си спомням. Трябва да съм направил бая издънки онази нощ! Някой ми каза, че Пепе го е споменал в книгата си, затова може и да е вярно, но по-добре питайте някой друг, защото аз май бях отнесен от феите тогава.
Какво ти стана, че в последната минута избра „Манчестър Сити“ вместо „Болтън“, след като напусна „Ливърпул“? (Гари Инграм, Епсън)
Истината е, че прибързах с „Болтън“. Исках всичко да приключи, преди да отида на почивка. Сам Алърдайс ме искаше предишната година и аз подписах, но после ми се обади Роби Фаулър – единственият път, когато го разбрах какв ми каза! Сподели ми, че Стюърт Пиърс иска да подпиша с „Манчестър Сити“. Оставих това на адвоката ми, което беше грешка, но когато всичко това приключи, „Болтън“ направиха пари от играч, който никога не е ритнал топката за тях.
Как се справи с напрежението да си играещ треньор на „МК Донс“? Беше ли ти трудно? (Греъм Даниел)
Не съвсем, защото всичките в тима бяха добри момчета. Имахме нелош отбор. Когато искаха да излизат нощем, аз учтиво им отказвах, но повече зариди това, че бяха ергени.
За кратко беше треньор в „Лестър“. Какво е да работиш под ръководството на Свен-Йоран Ериксон и на какво те научи той? (Ракеш Дунга)
Свен беше велик. Безспорно, той е един от най-опитните треньори в Европа и за мен беше страхотно да мога да видя как подхожда към нещата, какво мисли за определени ситуации и да придобия от спокойствието му. Обичам да се определям като старомоден, но той го прави на съвсем друго ниво. За мен това е най-доброто държание за мендижър, защото не е приятно, когато на тъчлинията крачи някакъв нервак.
Що се отнася до ролята ти на треньор в „Стокпорт Каунти“, умишлено решение ли бе това да започнеш с треньорската професия от ниско ниво или просто така се случи? (Ник Уодсуърт, Манестър)
Ако имах оферта за отбор от лигата, обезателно щях да приема, но ситуацията не беше такава и вероятно повече за последните 4-5 месеца в „Стокпорт“, отколкото където и да е другаде. Когато пристигнах, имахме само 6 играчи. Задължително трябваше да се намерят нови, както и да обърна внимание на много други неща – да забраня храната на игрището, да следя за фитнеса и т.н. Ако наистина им ускорен курс по мениджмънт, ето ви го.
Раздели се със „Стокпорт“ заради неспазени обещания. Какво се случи всъщност? (Хари Тешър)
Напуснах клуба, защото консорциумът, управляван от бизнесмена Тони Еванс, искаше да поеме клуба и доколкто разбирах клубът нямаше нищо против консорциумът да поеме пълното управление. Причината да напусна бе, че имахме изграден план какво трябваше да направим в следващите 1 до 2 години, но след като бе провален, не виждах смисъл да оставам повече.
Ти отбеляза последния в историята гол на стария „Уембли“ – това знаков момент за „Германия“ ли е? (Райън Томкинс)
Сам по себе си голът не беше от голямо значение за мен. Много по-важното бе, че успяхме да победим голям отбор. Истината е, че не бяхме го правили от доста години и победата над „Англия“ на техен терен в последния мач на „Уембли“ беше повратна точка за нас. В този момент тогава хората бяха изгубили вяра в националния отбор и това ги накара отново да повярват. Това е беше най-важното в онзи мач.
Какви бяха последиците след онази загуба с 1:5 като домакин от „Англия“? (Джордж Буут)
Това беше същински разгром, беше грозно. Спомням си, че имахме чудесен шанс да поведем с 2:1 непосредсвено преди почивката, но тогава Стивън Джерард отбеляза страхотно попадение и даде аванс в резултата за „Англия“. Това беше само квалификация, но бяхме много разочаровани от загубата, но в никакъв слуачй и отчаяни. Трябва да се гледа към по-значимите неща, а това са квалификациите за световно първенство, които и двата отбора преминаха тогава. Приемам радостта на „Англия“ от тази победа, но мисля, че се забравя какво всъщност са квалификациите. Те са, за да отидеш на турнира, за който са те и на който да се представиш добре. Според мен след този мач англичаните си помислиха, че са спечелили световната купа, но не бяха!
Връщайки се назад във времето до финала на Световното първенство през 2002 – какво беше настроението в лагера предишната нощ? (Барни Ийстхем)
Трябва да призная, че без Михаел Балак ни беше трудно.Той беше нашият талисман, тъй като беше вкарал победните голове на четвърт- и полуфиналите. Играхме добре срещу „Бразилия“ и ударихме греда през второто полувреме. Не беше заради това, че „Бразилия“ бе непобедима, а просто не съумявахме да намерим целта, който да ни дадде шанс за успех.
Хората казват, че германците нямат чувство за хумор. Можеш ли да ги опровергаеш с някой виц? (Майкъл Мейсън)
Не мисля, че вицовете са особено забавни и заради това не знам нито един!
Представи си, че в бъдеще пред теб изскочи оферта да си мениджър на „Ливърпул“ или „Байерн“ (Мюнхен). Кой би избрал? (Шуи)
Със сигурност „Ливърпул“, там е сърцето ми. На „Анфийлд“ са най-добрите ми години и най-големите успехи. „Лияърпул“ завинаги ще бъде моят клуб!
**Интервюто е правено през 2012г. от журналиста Тони Барет и иззето от списание „FourFourTwo“.**
MilevWeb 