Отборът на „Селта“ сложи край на негативната си серия от осем последователни мача без победа в първенството, побеждавайки тима на „Севиля“ с 2:1 като домакин. В 23-ата минута севилци излязоха напред в резултата благодарение на Юсеф Ен-Нисири, който реализира своя пети гол от началото на сезона в елита, но през второто полувреме домакините от Виго демонстрираха характер и желание за игра, които им помогнаха да осъществят късен пълен обрат до 2:1. Успехът за „Селта“ бе осигурен от Яго Аспас и Пионе Систо, разписали се съответно в 78-ата и 91-ата минута на срещата.
Въпреки по-енергичното начало от страна на „Селта“, характеризирало се с два опасни удара към вратата на Томаш Вацлик до 20-ата минута, мога да кажа, че първото полувреме бе по-сполучливо за гостите от Севиля – и откъм присъствие на терена, и откъм резултат.
Хулен Лопетеги не изневери на стила си и бе подредил своите възпитаници във вече константната за тима под негово ръководство формация 4-3-3. Нападението на „Севиля“ бе оформено от триото, състоящо се от Лукас Окампос, Юсеф Ен-Несири и дошлия през зимата под наем от „Милан“ Сусо. В халфовата линия пък работеха Франко Васкес, Фернандо и Жоан Жордан. Оскар Гарсия също заложи на 4-3-3, като в предни позиции бе поставил Брайс Мендес, Фьодар Смолов и Яго Аспас.

Това, което веднага напарави впечатление в играта на севилци, бе позиционирането на Фернандо, а именно – пред, а понякога и между двамата централни бранители на Диего Карлос и Сержи Гомес. Това е акцент, който се наблюдава в играта на „Севиля“ от началото на сезона, но все пак трябва да се отбележи.
С тази си роля на играч, опериращ непосредствено пред двамата централни бранители, Фернандо позволяваше на бековете Серхио Ескудеро и Хесус Навас да се изнесат по-високо по съответните флангове, на които действат, което пък от своя страна осигуряваше на севилци повече широчина както при изнасянето на топката, така и в техните атаки. Другият позитив от позицията на Фернандо се изразяваше в сигурността, която той даваше в отбрана в моментите, когато „Севиля“ атакуваше. Бразилският дефанзивен полузащитник внасяше и допълнителна сигурност в защита, оставайки близо до своите колеги в отбрана, в случай че неговите съотборници в предни позиции загубят топката и се стигне до контраатака за противниковия отбор.

Изглеждаше, че по-силният фланг за „Севиля“ ще бъде десният, където преимуществено да протичат атаките на гостите заради присъствието на Хесус Навас и Сусо, но това, което се забелязваше най-често, бе, че Сусо влизаше навътре, към същината на терена, докато целият десен фланг оставаше за Навас.

Разбира се, имаше и моменти, в които тимът на „Селта“ пренасяше събитията в половината на „Севиля“, опитвайки се да създаде нещо опасно пред вратата на Вацлик, но единствените интересни положения, които домакините успяха да създадат през това първо полувреме, бяха регистрирани в началните двадесет минути на мача. От този момент нататък воденият от Оскар Гарсия отбор предпочиташе изчаквателния подход и мисълта за контраатаки.
4-4-2 пък бе формацията, в която тимът на „Севиля“ се подреждаше, когато не владееше топката. В предни позиции, редом до Юсеф Ен-Несири, се изнасяше Франко Васкес, а Сусо и Лукас Окампос оформяха квартета в халфовата линия като крила, които в подходящия момент да се впускат напред, използвайки скоростта си.

Най-важният момент през това първо полувреме бе регистриран в 23-ата минута, когато всъщност падна и първият гол в мача. Той бе в полза на гостите от Севиля и бе отбелязан от Юсеф Ен-Несири. До попадението се стигна след дълга топка, изпратена от защитник на „Севиля“ в зоната на десния фланг, където се бяха позиционирали Сусо и Юсеф Ен-Несири, като последният се възползва от неубедителна игра в отбрана от страна на левия бек Лукас Олаца.

След реализираното попадение отборът на Лопетеги можеше да порази целта още два пъти, след като се откриха две чисти голови положения пред Юсеф Ен-Нисири и Лукас Окампос, но и двамата офанзивни играчи не отиграха положенията си по възможно най-добрия начин.
Второто полувреме предложи по-динамична игра, както и повече вълнуващи моменти.
Тимът на „Селта“ поднови срещата със смяна в своите редици. На мястото на Брайс Мендес се появи много по-офанзивният и бързоног Пионе Систо, който впоследствие успя да остави своя отпечатък в срещата.
Иначе домакините от Виго демонстрираха повече характер и агресия в своите действия през втората част, което затрудняваше тима на „Севиля“. Възпитаниците на Оскар Гарсия се стараеха да пресират своя опонент около центъра и бързо да си връщат топката, когато я изгубят. В отговор на тази експанзвина игра от страна на „Селта“ Хулен Лопетеги извърши промяна, касаеща играта на севилци в халфовата линия. В 65-ата минута Сусо отстъпи своето място на Евер Банега, който зае мястото на Франко Васкес в средата на терена. Васкес пък се изтегли отляво в предни позиции, измествайки от там Лукас Окампос, който се позиционира на мястото на Сусо – отдясно. Така формацията 4-3-3, с която „Севиля“ стартира двубоя, се запази.
За огромна радост на привържениците на „Селта“, усилията на домакините в предни позиции се увенчаха с огромен успех, след като в 78-ата минута паритетът в резултата бе възстановен от Яго Аспас. Този изравнителен гол направи заключителните минути на двубоя още по-динамични, тъй като отборът на „Севиля“ се втурна напред, за да търси отново попадение, с което да спечели мача, но вместо да го намери, тимът на Хулен Лопетеги допусна второ такова в добавеното време на мача. Съкрушителният удар бе нанесен от влезналия през второто полувреме като резерва Пионе Систо, който съумя да материализира контраатака на своя тим и да донесе първа победа на „Селта“ в първенството от осем мача насам.