3:0 за „Монако“ срещу „Амиен“, мисия „Възраждане“ върви с пълна сила!

Отборът на „Монако“ постигна класическа победа над тима на „Амиен“, побеждавайки го с убедителното 3:0 на своя „Стад Луи II“. И трите попадения за монегаските паднаха през второто полувреме на срещата, а техни автори бяха Уисам Бен Йедер, Гилермо Марипан и Балде Кейта, които се разписаха съответно в 62-ата, 66-ата и 69-ата минута.

Благодарение на тази си победа, отборът на Леонардо Жардим събира 24 точки и ще посрещне идния 18-и кръг на 11-ата позиция, но тъй като двубоят на „Монако“ с „ПСЖ“ от 15-ия кръг бе отложен поради тежки метереологични условия, монегаските са с мач по-малко от заобикалящите ги тимове в класирането. Въпреки това шампионите от 2017г. са само на 4 пункта от 3-ото място. Другите отбори, които също са с мач по-малко, са „Рен“, „Реймс“, „Амиен“ и „Ним“. Иначе що се отнася до „Амиен“, воденият от Лука Елснер тим записва четвърта поредна загуба и остава на 17-ата позиция с актив от 16 точки.

На своя „Стад Луи II“ монегаските излязоха подредени в обичайната за тях формация, а именно – 3-5-2, като атаката на тима от Княжеството бе оформено от Уисам Бен Йедер и Кейта Балде.

Въпреки че по предварителни информации „Амиен“ трябваше да действа в схема 3-4-3 – така, както е показано на изображението – възпитаниците на Лука Елснер бяха подредени в класическото 4-4-2, като на върха на атаката действаха Гаел Какута и Сехру Жираси, а квартетът в халфовата линия бе оформен от Алесами, Алекси Блен, Тома Монкондюи и Фусени Диабате. Жордан Лефорт пък оперираше на левия бек, а Артуро Калабреси – на левия. Двойка централни бранители бяха Аурелиен Шеджу и Бакайе Дибаси.

Първото полувреме премина изцяло под диктовката на монегаските, които още с прозвучаването на първия съдийски сигнал за старт на двубоя установиха контрол над топката и започнаха да търсят път към вратата на компактно прибралия се в своята половина тим на „Амиен“.

В 15-ата минута на срещата наставникът на „Амиен“ Лука Елснер направи принудителна смяна в своя състав, тъй като нападателят Сехру Жираси получи контузия, която не му позволи да продължи в двубоя. На мястото на бившия офанзивен играч на „Кьолн“ се появи Муса Конате, който се позиционира на неговото място, а именно – до Гаел Какута. 

Тази непредвидена промяна обаче в никакъв случай не повлия негативно на гостите от Амиен и те продължиха да действат прибрано в своята половина, дебнейки за грешки в отиграванията на монегаските.

Въпреки строго дефанзивния си стил, на който бяха заложили, „козирозите“ имаха и моменти, в които опитваха да пресират защитнците на „Монако“, когато изнасяха топката.

На изображението се вижда как Муса Конате, Гаел Какута и Фусени Диабате атакуват съответно двама от централните защитници на „Монако“ – Камил Глик и Гилермо Марипан – заедно с върналия се по-назад в своята половина халф-бек Жил Диас.

Сега, тук първо ще обърнем внимание и на позицията на Жемерсон, който на моменти през това първо полувреме, най-вече когато „Монако“ притежаваше топката, стоеше изнесен на десния фланг, а в защита оставаха Камил Глик и Гилермо Марипан, които понякога биваха подпомагани в изнасянето на топката от Жил Диас – както е в случая на картинката.

Каква беше идеята на позиционирането на Жемерсон на десния бек?

Идеята на позиционирането на Жемерсон на десния бек бе такава, че бразилският защитник трябваше в определени моменти, когато монегаските притежаваха топката в половината на своя опонент, да играе ролята на халф-бек, който обаче не да прави включвания изцяло по фланга, а по-скоро, покривайки зоната на  Желсон Мартинш, да позволи на португалското крило, което бе традиционният халф-бек в схемата на Жардим, да навлиза навътре, между линиите на „Амиен“, за да търси коридори за извеждащи подавания между иначе сгъстената отбрана на гостите.   

Освен че даваше тази свобода на Мартинш да навлиза навътре, Жемерсон все пак покриваше десния фланг и бе готов да предотврати евентуални контраатаки по него.

Какъв беше минусът на този замисъл с позиционирането на Жемерсон на фланга?

Минусът на този замисъл, поне това, което забелязах, бе, че когато Жемерсон не заемаше отново позиция до колегите си в центтъра на отбраната, монегаските изнасяха топката с останали двама централни защитници, които биваха пресирани директно от двамата противникови нападатели – Конате и Какута – което нажежаваше обстановката в собствената им половина. Във въпросната ситуация на изображението долу на помощ се притичва и Жил Диас, но той бива атакуван от дясното крило на „Амиен“ Диабате. В конкретния случай бранителите на домакините първо комбинираха с близко разположения Тимое Бакойоко, който обаче също бе агресивно атакуван от халфовете на гостите. В крайна сметка монегаските излязоха от пресата, като осъществиха комбинация с вратаря Бенжамен Лекомт.

В оставащото време до края на първата част не се случи нещо запомнящо се. Тимът на „Амиен“ продължаваше да играе изключително прибрано, със сгъстена защита, а този на „Монако“ – да се опитва да създаде нещо съзидателно в предни позиции.

Второто полувреме обаче предложи далеч повече интригуващи моменти и по-динамична игра от страна и на двата тима.

Ролите на терена от първото полувреме се запазиха и през второто, но отборът на „Амиен“ действаше доста по-смело в моментите си на контраатака. Доказателство за това бе една великолепна тяхна акция в 50-ата минута, която завърши с много опасен изстрел с глава на Гаел Какута, но само брилянтната намеса на Бенжамен Лекомт лиши гостите от преднина в резултата. Това беше и първото най-сериозно положение за втората част.

Идеята с позиционирането на Жемерсон на десния бек през първото полувреме се бе запазила и през второто, а именно – малко изнесен по десния фланг, за да покрива зоната на Желсон Мартинш, който навлизаше навътре между линиите на „Амиен“.

В 59-ата минута в игра за тима на „Монако“ се появи Рубен Агилар – класически десен защитник с афинитет към атаката – който зае мястото на Жемерсон. 

Формацията на монегаските с трима в отбрана като че ли се запази, но заради офанзивната игра, с която подхождаха играчите на Леонардо Жардим и непрестанните вклювания на Агилар по фланга, които позволиха на Желсон Мартинш да навлезе в същината на терена и да оформи трио с Бен Йедер и Кейта Балде в предни позиции, в хода на цялото второ полувреме се забелязваше, че домакините на практика действаха с двама в отбрана – Марипан и Глик.

Имаше моменти, като този на изображението долу, в които Агилар оставаше в защита с Глик и Марипан, за да помага при изнасянето на топката или при предотвратяването на опасна атака на „Амиен“, но като цяло десният фланг на монегаските бе доста по-активен през второто полувреме, а Желсон Мартинш имаше повече свобода на действие.

Иначе настоятелността на монегаските в предни позиции даде своя така бленувани плодове. В 62-ата минута Уисам Бен Йедер откри резултата в двубоя, реализирайки своето единадесето попадение в първенството, а в следващите седем минути се разписаха Гилермо Марипан (66′) и Кейта Балде (69′), които оформиха и крайното 3:0 за „Монако„. 

Любопитна ситуация за тима на „Амиен“ през това второ полувреме бе регистрирана в 60-ата минута, непосредствено преди първия гол на домакините, когато Гаел Какута пусна пас в наказателното поле към Муса Конате, който обаче бе фаулиран от Жил Диас. Първоначално главният съдия отсъди дузпа, но веднага след това бе поправен от видео асистент-реферите за това, че в момента на подаване от страна на Гаел Какута Муса Конате е бил в засада. В крайна сметка дузпата бе отменена. 

Определено можем да кажем, че Леонардо Жардим успешно успява да възроди „Монако“ от печалното състояние, в което монегаските бяха изпаднали през миналия сезон и в първите мачове от този. В последните 11 двубоя тимът от Княжеството е записал 8 победи, които се дължат изцяло на резултатното попадение, което Жардим успява да оформи. Продуктивно нападение, състоящо се от Уисам Бен Йедер и Ислам Слимани, акостирали на „Стад Луи II“ през изминалото вече лято. Макар и съхранили чиста мрежа в този мач срещу „Амиен“, монегаските все още притежават недокрай убедителна защита, която ги лишава от нужното постоянство откъм позитивни резултати. 

Въпреки това обаче Леонардо Жардим е правилният човек за „Монако“, тъй като той е специалист, който е способен да изгради еднакво добре и надеждни и защитна, и халфова линия, а за нападението и резултатния футбол вече се убеждаваме напълно.