Отборът на „ПСЖ“ постигна очакван и лесен успех над тима на „Лил“, побеждавайки го с 2:0 като домакин в мач от програмата на 14-ия кръг във френската Лига 1. Попаденията за домакините от „Парк де Пренс“ бяха дело на Мауро Икарди и Анхел ди Мария, които се разписаха съответно в 17-ата и 31-ата минута.
Така, след тази победа, парижани събират актив от общо 33 точки и остават едноличен лидер в класирането, на осем пункта пред втория „Олимпик“ (Марсилия). Що се отнася до тима на „Лил“, „мастифите“ ще изкарат седмицата на 10-ата позиция с общо 19 спечелени точки.
Какво обаче се случи на „Парк де Пренс“?
Под светлините на Айфеловата кула столичани излязоха подредени в своята традиционна формация 4-3-3, като нападателното трио в предни позиции се състоеше от Неймар, Мауро Икарди и Анхел ди Мария. В ролята на дефанзивен полузащитник бе Маркиньос, а Юлиан Дракслер, който обикновено е с по-атакуващи функции, бе част от триъгълника в халфовата линия на „ПСЖ“, тъй като заместваше отсъстващия поради контузия Марко Верати.
Що се отнася до постройката, в която бяха подредени „песовете“, Кристоф Галтие заложи на по-дефанзивна такава, а именно – 5-3-2. В атака оперираха Луис Араужо и Жонатан Иконе, а в средата на терена действаха Шека, Бубакари Сумаре и Бенжамен Андре.
Първо полувреме
Двубоят на „Парк де Пренс“ стартира с опасна акция на „песовете“, които още във 2-ата минута успяха да създадат напрежение пред вратата на Кейлор Навас, след като добре развита атака от тяхна страна завърши с опасен изстрел на включилия се в нападението Шека. За радост на домакинските привърженици, отдаденият под наем от „Реал“ (Мадрид) страж съумя да се намеси успешно. Това бе ситуация, с която гостите от Лил искаха да покажат, че не идват примирени в столицата.
Въпреки тази нападателна акция от страна на „мастифите“ ролите на терена все пак бяха такива, каквито всички очакваха да бъдат, а именно – тимът на „ПСЖ“ да притежават напълно топката, докато възпитаниците на Кристоф Галтие, подредени компактно във формация 5-3-2, да се бранят и изчакват своите моменти на контраатака.
От своя страна пък „ПСЖ“ действаше в обичайната си схема 4-3-3, като в нея впечатление правеха две неща: първо, Маркиньос стоеше най-близо до двамата централни защитници на столичани, а понякога се и вклиняваше между тях, с което позволяваше на двамата крайни бранители на парижани – Тома Мюние и Хуан Бернат – да се изнесат по-високо в половината на гостите и да дадат широчина в атаките на „ПСЖ“ и второ, на върха на триъгълника в средата на терена стоеше Юлиан Дракслер, който се позиционираше близо до Ди Мария на десния фланг, като ролята му бе да взаимодейства в тази зона именно с аржентинеца и включващия се Мюние.
От този замисъл с високото позициониране на Дракслер се образуваше триъгълник, съставен от Ди Мария, Дракслер и Мюние, който имаше за цел да дестабилизира отбраната на „Лил“, съсредоточавайки до трима играчи на парижани в зоната на десния фланг, които да създадат числено предимство отдясно. Прихванати от тази идея на „ПСЖ“ в случая бяха следните играчи на „Лил“: левият хлаф-бек Рейнилдо, десеният централен бранител Габриел и левият полузащитник Шека, който се е запътил към Дракслер. Идеята тук е, когато двама от тези трима играчи на парижани разменят бързи подавания, да има финално извеждащо подаване към третия им партньор, който да навлезе към наказателното поле и да центрира към Икарди и Неймар. Доказателство за този замисъл ще видим по-нататък в анализа.
Маркирайки този акцент от стратегията на „ПСЖ“, за който отново ще стане на въпрос малко по-нататък, можем да продължим напред и със следващото нещо, което ми направи впечатление, а именно – един от много редките моменти, в които „Лил“ се опитваше да пресира столичани в тяхната половината, за да ги затруднява при изнасянето на топката. През първото полувреме подобни действия бяха изключително малко, а и честно казано, не се увенчаваха с успех.
Настоятелността на „ПСЖ“ в предни позиции и замисълът на Томас Тухел с този триъгълник на десния фланг обаче дадоха своя плод, след като в 17-ата минута резултатът на „Парк де Пренс“ бе открит. Автор на попадението бе Мауро Икарди, който материализира хубаво подаване на Идриса Гей.
Как обаче се случи голът?
В конкретния случай отново имаше триъгълник на десния фланг, но той бе съставен от Ди Мария, Тома Мюние и Идриса Гей. Това бе така, тъй като в конкретната ситуация Гей и Дракслер си бяха сменили местата, но замисълът бе същият. Концентрирани на гъсто на десния фланг бяха левият централен защитник Габриел, левият халф-бек Рейнилдо и Луис Араужо, който се бе върнал по-назад.
На първото изображение виждаме как Идриса Гей е с топка в крака, а пред него са Ди Мария и Мюние. Тук идеята е африканецът да предостави кълбото на двамата си съотборници и да се позиционира на ръба на засадата, чакайки извеждащо подаване от един от своите съотборници в триъгълника. Така и се случва.
Сенегалецът подава кълбото към Мюние, а той от своя страна – на Ди Мария, който има за цел да изведе вече измъкващия се Идриса Гей.
След реализираното попадение парижани продължиха да контролират събитията на терена, дори и да конструират още една опасна акция, от която обаче не произлезе втори гол, тъй като стражът на „Лил“ Майк Менян успя успешно да се намеси.
В хода на полувремето се забеляза и още едно храктерно за атаката на „ПСЖ“ нещо, а именно – идеята за дълги подавания от страна защитниците към нападателите.
В конкретния случай такова дълго подаване не последва от страна на Маркиньос, но движението на Неймар само по себе си бе целенасочено.
Вече изваден от позиция, Джало оставя празно пространство между десния бек Челик и централният бранител Фонте, а Икарди е готов да бъде адресат на евентуално дълго подаване от Маркиньос зад гърба на противниковата отбрана – пасове, на които отсъстващият поради контузия Марко Верати е майстор.
Какво обаче се случва, когато Юлиан Дракслер е далеч от Анхел ди Мария и Тома Мюние?
Случва се това, че Дракслер бива обграден от халфовете на „Лил“ и тъй като е далеч от Ди Мария и Мюние, които вече са с персонални пазачи, лесно губи топката. Става по-лесно за „Лил“.
Във въпросния случай Анхел ди Мария се връща към центъра на терена, за да помогне на германеца с изнасянето на топката, но персоналният му пазач Габриел тръгва след него, а Шека и Араужо вече са скъсили достатъчно пространството до Дракслер.
За радост на парижани, „песовете“ не съумяха да развият контраакцията си по най-добрия начин, но това бе фрагмент от срещата, в който се видя как „ПСЖ“ изгуби топката в неврологична зона.
Как дойде вторият гол за „ПСЖ“?
В едно от много редките си слизания до вратата на столичани тимът на „Лил“ получи възможност да изпълнява пряк свободен удар и да прати топката в наказателното поле на парижани. Така и стана, но опасност от самото центриране не произлезе, тъй като Кейлор Навас улови без проблеми. Интересното се случи след това, когато хвърлянето на топката от страна на костариканския страж не е докрай точно.
Голът бе реализиран по техничен начин от Ди Мария в 31-ата минута. В оставащите минути до края на полувремето парижани отстъпиха притежанието на топката на своя съперник от Лил, който обаче не съумя да създаде нещо запомнящо се в предни позиции.
Второ полувреме
По-голямата част от второто полувреме премина под диктовката на домакините от Париж, които притежаваха повече топката и опитваха да направят резултата още по-категоричен в своя полза.
Какво обаче се забеляза през втората част в играта на „ПСЖ“?
Това, което привлече вниманието ми, бе разменените позиции на Неймар и Юлиан Дракслер. През първото полувреме бразилецът оперираше на лявото крило, а Дракслер бе на върха на триъгълника в средата на терена, но през втората част това се промени – германецът се присъедини към триото в атака, а Неймар застана непосредствено зад нападението.
Идеята на Томас Тухел тук бе да даде свободно роля на Неймар, който да демонстрира креативността си и да захранва с извеждащи подавания хората пред себе си – Дракслер, Икарди и Ди Мария. Това се получаваше успешно, а „мастифите“ нямаха отговор на това предизвикателство. Неймар получаваше топката между линиите на „Лил“, а обръщайки се с лице към потенциалните си адресати в атака, се превръщаше в същинска заплаха за съперника.
Именно следващата ситуация е показателен пример за това.
С този ход Томас Тухел направи така, че атаките на „ПСЖ“ да минават директно през центъра, с което да разбият защитната линия на „Лил“.
След 70-ата минута парижани поотстъпиха инициативата на тима на „Лил“, за който в игра се появиха атакуващи играчи в лицето на Луик Реми и Юсуф Язъчъ, но само последният успя да пораздвижи играта на „песовете“ в предни позиции, отправяйки няколко опасни удара, които обаче така и не поразиха целта. В игра за столичани пък се появиха Единсон Кавани и леко настиналият през миналата седмица Килиан Мбапе, които не успяха да се разпишат, но поне бяха вкарани в игрови ритъм преди двубоя срещу „Реал“ (Мадрид).
Изовдът е, че отборът на „ПСЖ“ е пълен с потенциал и изключително качествени играчи, които, благодарение на тактическата си грамотност, могат да променят облика на тима по всяко време.
MilevWeb 