„Интернешънъл Чемпиънс Къп“ 2019: „Арсенал“ – „Фиорентина“ , 3:0

Отборът на „Арсенал“ постигна класическа победа с 3:0 над тима на „Фиорентина“ в доста любопитен двубой от летния клубен турнир „Интернешънъл Чемпиънс Къп“. В герои за лондончани се превърнаха Еди Нкета, разписал се в 15-ата и 65-ата минута, и Джо Уилок, който бе точен в 89-ата минута.

Унай Емери бе заложил на единадесеторка, в която преобладаваха предимно млади момчета, за някои от които това бе и първи мач с фланелката на „Арсенал“. 

„Артилеристите“ излязоха подредени във формация 3-4-3, като нападението бе водено от правещия силно впечатление с изявите си от началото на летния турнир Еди Нкета. По крилата той бе подкрепян от Райс Нелсън и Букайо Сака.

Винченцо Монтела пък не изневери на своите тактически виждания за играта и подреди своите избраници в любимата си формация 4-3-3. Триото в предни позиции бе оформено от 19-годишния сръбски нападател Душан Влахович, Марко Бенаси и Рикардо Сотил.

Първо полувреме

Първите четиридесет и пет минути минаха изцяло под диктовката на лондончани, които още с прозвучаването на първия съдийски сигнал за начало на срещата установиха пълен контрол върху топката и започнаха настървено да търсят път към вратата на Бартоломей Драговски. От своя страна пък тимът на „Фиорентина“ прие играта в собствената си половина, опитвайки се да затваря подстъпите към своята врата и да организира евентуални контрааки при отнемане на топката – контраакции, при които се видя, че защитата на „Арсенал“ изпитваше затруднения.

Когато италианците се защитаваха,  бързоногите крила – Марко Бенаси и Рикардо Сотил се прибираха в халфовата линия и така „виолетовите“ се бранеха във формация 4-5-1. С нея се целеше насищане на централната зона на терена и използването на двамата гореспоменати като средство за бърз преход от защита в атака при получаване на възможност за контраатаки.

Впечатление направи и високо изнесената защитна линия, която поддържаха бранителите на „Фиорентина“. Обикновено тази линия има две доста важни функции. Едната е, че създава предпоставки за по-често попадане на противниковите нападатели в засада – удобен подход за спиране на бързоногите нападатели на „Арсенал“ в мача – и другата е, че защитната линия определея колко напред ще бъдат изтеглени останалите звена от отбора. Полузащитниците трябва да пазят определена дистанция от защитата, като същото правило се отнася и за нападателите спрямо тях.

Предвид формацията, която Унай Емери бе избрал (3-4-3), няма как да пропуснем темата за фланговете. Повечето от атаките на лондончани се развиваха предимно по левия фланг, където оперираше много експлозивният и солиден в своите действия Сеад Колашинац. На противоположната страна действаше Каръл Джинкинсън, който обаче не внасяше тази острота и категоричност и затова десният фланг на „Арсенал“ не вещаеше някаква опасност за „Фиорентина“. Косоварят изигра съществена роля при първия гол на своя тим, след като първо получи пас от Начо Монреал, а после успя по находчив начин, комбинирайки с Букайо Сака, да преодолее идващия към него Венету и със спринт да напредне към наказателното поле, където в крайна сметка да предостави пас, който да бъде материализиран от Еди Нкета за 1:0.

Позиционирането на нападателите на „Арсенал“ – Букайо Сака, Еди Нкета и Райс Нелсън

И тримата нападатели на Емери имаха заслуга за първия гол на „артиеристите“. Всеки един имаше зона, в която да се позиционира и която да атакува. В случая разглеждаме лявата част на терена, откъдето всъщност се разви и атаката, довела до гола. Виждаме Букайо Сака, който е заел позиция между десния бек и десния централен бранител на „Фиорентина“. 

Ангажирайки вниманието и на крайния бранител (Венути), Сака предоставя възможността Колашинац да получи топката, без да бъде предварително покрит и затворен от въпросния Венути – както се и случва. Косоварят получава пас от Начо Монреал, а после успява по находчив начин, комбинирайки с Букайо Сака, да преодолее идващия към него Венету и със спринт да напредне към наказателното поле, в което да предостави пас за връхлитащите Еди Нкета и Райс Нелсън. Топката попада на крака на Еди Нкета, който с хладнокръвно изпълнение открива резултата за „Арсенал“.

На отсрещния фланг пък Райс Нелсън държи на мушка левия защитник Алекса Тержич, а тъй като във въпросната ситуация Чекерини и Венути са ангажирани със Сака и Колашинац, те оставят свободно пространство в средата на отбранителния вал, което трябва да бъде покрито от Лука Раниери, за да не бъде превзето от Еди Нкета. За щастие на Раниери, подаването на Начо Монреал е насочено към Колашинац, а не към бързоногия Нкета, но въпреки това „артилеристите“ успяват да нарушат синхрона в отбраната на „Фиорентина“ и да си осигурят преднина в срещата.

С тези позиционирания на своите нападатели и изричните наставления атаките на „Арсенал“ да минават през фланговете (най-вече през този на Колашинац) Унай Емери имаше за цел да дестаблизира компактната игра на „Фиорентина“ в защита, изваждайки бранителите на „виолетовите“ от техните позиции. 

Разбира се, имаше и моменти, в които се виждаше резултатът от добрата работа на италианците в защитен режим. Най-показателният пример за нея бе регистриран в 27-ата минута. На изображението виждаме, че „Арсенал“ започва да гради атака отново по левия фланг, но този път стриктните действия от страна на „виолетовите“ отказват възпитаниците на Унай Емери, тъй като пътят на всеки един играч в жълт екип, който потенциално би могъл да получи топката, е затворен.

Иначе и след попадението си „Арсенал“ продължи да бъде по-дейният тим на терена, да контролира повече топката и да търси път към вратата на Бартоломей Драговски. Тези усилия обаче не се увенчаха с успех, тъй като играчите на Емери не съумяха да създадат нещо съзидателно в предни позиции. Вместо това в заключителните минути на полувремето тимът на „Фиорентина“ дори имаше възможността да изравни резултата, след като на два пъти сътвори доста застрашаващи вратата на Емилиано Мартинес положения. В крайна сметка първите четиридесет и пет минути завършиха с минимален аванс в полза на лондончани.

Второ полувреме

Второто полувреме протече по начина, по който премина и първото, а именно – тимът на „Арсенал“ бе този, който доминираше на терена, а този на „Фиорентина“ предлагаше по-предпазлива игра, която обаче криеше в себе си опасността на контраатаките.

Втората половина на срещата започна със смяна в състава на „Арсенал“. Стражът на Емилиано Мартинес отстъпи мястото си на Бернд Лено,  а левият халф-бек Сеад Колашинац бе заменен от цнтралния нападател Александър Лаказет. Тази промяна в редиците на „артилеристите“ доведе и до промяна на тактическата постройка – от 3-4-3 лондончани заиграха в 4-4-2.

Това, което веднага започна да се набива на очи, бе ролята, която Александър Лаказет изпълняваше. Правеше впечатление, че французинът не стоеше рамо до рамо с Еди Нкета на върха на атаката, а се връщаше доста по-назад, за да участва активно в изнасянето на топката и изграждането на атаките на своя тим. 

Оперирайки зад гърба на Еди Нкета, Лаказет можеше да комбинира или със стоящия пред него Нкета, или да разпределя топката на левия и десния фланг, където бяха позиционирани съответно Райс Нелсън и Букайо Сака.

С няколко думи, Емери използваше Лаказет като свързващото звено между дефанзивните полузащитници и атакуващите играчи – Нелсън, Нкета и Сака. Лаказет бе фигурата, която действаше между халфовата и дефанзивната линия на „виолетовите“.

 

Въпреки смяната на тактическата формация играчите на Емери продължиха да бъдат по-опасни и да застрашават вратата на „виолетовите“. В 65-ата минута англичаните удвоиха преднината си благодарение на Еди Нкета, който отбеляза своя втори гол в мача след пас на Лаказет, а в 89-ата минута резервата Джо Уилок направи резултата класически, материализирайки подаване отново на Александър Лаказет.