Мондиал 2018: „Швеция“ – „Англия“ – За „3-3-2-2“ – то на Гарет Саутгейт

Двубоят започна по очаквания от всички начин, а именно – дисциплинирана и компактна игра в отбрана от страна на шведите, което автоматично означаваше, че англичаните ще притежават топката и ще се опитват да преодолеят здравата стена пред Робин Олсен. Въпреки превъзходството в притежанието на топката от страна на „Англия“ първите двадесет минути се развиваха напълно по вкуса на скандинавците, които приемаха играта в своята половина, но с експанзивни действия в средата на терена успяваха да затрудняват англичаните и в изнасянето на топката, и в това да конструират акции, които да завършват с опасен изстрел към вратата на Робин Олсен. Е, всъщност имаше една такава, когато Хари Кейн опита изстрел от границата на шведското наказателно поле, но топката мина встрани от целта.

Забележка: абзац (1) и абзац (2) се явяват описание на стрелките, носещи съответната номерация

(1) Джордън Хендерсън, който бе заел обичайната си позиция в състава на „трите лъва“ – тази пред двойката централни защитници – бе принуден да дава ход на атаките на „Англия“, пращайки топката или на левия, или на десния фланг, където се намираха съответно Ашли Йънг и Кийрън Трипиър. Това бе продиктувано от факта, че момчетата на Яне Андерсон бяха населили солидно своята половина, което почти сигурно обричаше на неуспех пасовете през средата на игрището. С няколко думи, Хендерсън май нещо нямаше много опции, към които да се обърне при изграждането на атаките, тъй като Деле Али и Джеси Лингард не са типичните полузащитници, които имат навика да се връщат до своята половина, че да получават топката на крак и оттам нататък да градят акциите, а и все пак те бяха нагърбени със задачата да пресират дефанзивните халфове на „Швеция“. За да бъда още по-конкретен – отборът на „Англия“ се разделя на две части съответно от по четирима души в атака (Кейн, Стърлинг, Али и Лингард) и шестима в по-задни позиции (тримата централни защитници заедно с Хендерсън и двата халф-бека), което води до самоизолиране. 

(2) За да затруднят англичаните още повече в изнасянето на топката, на моменти шведите упражняваха преса в половината на „Англия“, пращайки Емил Форсберг в по-предни позиции, така че да се изравни с Ола Тойвонен и Маркус Берг в линия и тримата да застанат на пътя на централните бранители на „трите лъва“. Това принуждаваше Джордан Пикфорд директно да търси с дълги топки своите колеги в по-предни позиции, което всъщност облагодетелстваше момчетата на Яне Андерсон, тъй като те се справяха с борбата на „втория етаж“.

Както вече стана ясно, шведите бяха предприели изчаквателен подход, подреждайки се компактно в своята половина и наблюдавайки като зрители как англичаните се мъчат да пробият тяхната крепост. Интересното беше, че на моменти прагматичните скандинавци дори не се стремяха да скъсяват бързо дистанцията до даден английски футболист, за да му отнемат топката, а вместо това оставаха на своите позиции и изчакваха хода, който ще последва от въпросния играч.

Все пак англичаните стигнаха до попадение благодарение на явно голямото си оръжие на този Мондиал, а именно – статичните положения, и най-вече тези, свързани с центрирания на топката в противниковите наказателни полета. В 27-ата минута Хари Магуайър вдигна английската публика на крака, след като засече с глава хубаво центриране на Джеси Лингаард от ъглов удар. Във въпросната ситуация се видя за пореден път, че ролята на Хари Кейн в противниковата пеналтерия, макар и в случая второстепенна на пръв поглед, е от изключителна важност за англичаните при тези изпълнения на ъглови удари. С присъствието си той не само може да бъде търсен като явен адресат на центриране, но също така, както видяхме в случая, може и да ангажира вниманието на най-здравите противникови централни бранители, с което пък да освободи място под светлината на прожекторите на иначе високите и снажни защитници Джон Стоунс и Хари Магуайър, които много трудно могат да бъдат спрени във въздуха от хилки като мен например.

С този гол възпитаниците на Гарет Саутгейт жегнаха скандинавския си опонент и предизвикаха лека активизация от негова страна, която направи играта с една идея по-динамична и двуостра, но и която можеше да се окаже и причина англичаните да поведат и с 2:0. Защо? В 45-ата минута се получи епизод, в който от 4-4-2 шведите преминаха във формация 4-2-4, за да усилят натиска си в половината на „Англия“, но това предизвика обратен ефект, тъй като заради включването в предни позиции на Форсберг и Клаесон здравият полузащитен вал за „Швеция“ се развали, а това от своя страна направи уязвима защитната линия на шведите, защото се отвори възможност англичаните бързо да предвижат топката към двамата си нападатели, без да търсят „заобиколни улички“ по пътя за шведската врата. Това и направи Джордан Хендерсън. Получил топката от Джеси Лингаард, който преди това се пребори с Албин Екдал за нея, халфът на „Ливърпул“ блесна с дълъг пас от дълбочина, търсещ скоростта на Стърлинг, която бе непосилна задача за тромавия Гранквист. За съжаление на всички английски привърженици, бързакът на „Манчестър Сити“ не завърши по най-желания начин, но тази ситуация даде един от отговорите за това какво се цели с поставянето на Рахийм Стърлинг в атака и каква е ролята на Джордан Хендерсън с топка в крака. *Разбира се, преди всичко трябва да отчетем и добрата игра на Джордан Пикфорд с крака./въпросната ситуация може да видите на прикачения по-долу клип/

Като цяло ролите, които наблюдавахме на терена през първата част, се запазиха и през второто полувреме, като шведите все пак се пораздвижиха малко в предни позиции, тъй като трябваше да търсят изравняване на резултата. Това обаче не попречи на британците да реализират втори гол в срещата, с който да скършат амбициите на „Швеция“. За изненада или не, второто попадение за „Англия“ дойде отново след центрирана топка в противниковото наказателно поле, а герой във въпросната ситуация бе Деле Али.

Разбира се, не съм аз човекът, който да дава акъл на Гарет Саутгейт, но предвид видяното дотук станаха ясни две неща: според мен формацията, към която Гарет Саутгейт се опитва да нагоди своите играчи (3-3-2-2 или 5-1-2-2, зависи къде слагате халф-бековете), има слабости в средата на терена, които могат да бъдат експлоатирани по смъртоносен начин от една „Белгия“ или „Хърватия“ например, които имат завиден потенциал в халфовите си линии. Другото, което се забелязва в играта на „Англия“ и не може да бъде отречено, е, че статичните положения, изискващи изсипвания на топки в противниковото наказателно поле, са превърнати от Гарет Саутгейт в едно от основните оръжия, сложени в куфарите с багаж за Русия.