Как „Вердер“ се противопостави на „Борусия“ (Дортмунд) ?

Отборите на „Борусия“ (Дортмунд) и „Вердер“ (Бремен) завършиха наравно 1:1 в мач от 32-ия кръг на германската Бундеслига. Гостите от Дортмунд откриха резултата благодарение на Марко Ройс, който се разписа в 19-ата минута, а изравнителното попадение за „Вердер“ бе дело на полузащитника Томас Дилейни, който в 45-ата минута съумя с глава да възстанови паритета в срещата.

Въпреки че според първоначалните информации формацията, с която щеше да започне тимът на „Вердер“ (Бремен), бе 4-2-3-1, бременци стартираха в схема 4-3-3, която, особено през първото полувреме, се оказа трудно препятствие за „жълто-черните“ от Дортмунд.

Срещата стартира с притежание на топката от страна на гостите, които обаче, поне в началните минути на мача, много трудно успяваха да организират някакви атаки към вратата на Павленка, тъй като биваха затруднявани при изнасянето на топката от триото в атаката на „Вердер“, състоящо се от Милош Рашица, Макс Крузе и Жером Гондорф.

Както става ясно от изображението, Жером Гондорф , Макс Крузе и Милош Рашица са заели позиции непосредствено пред отбраната на „Борусия“ (Дортмунд), с цел да я затрудняват при изнасянето на топката.

Какви обаче бяха задачите на всеки един от гореизброените трима играчи на „Вердер“?

Спирайки се върху една от отговорностите, с които централните защитници са нагърбени – изнасянето на топката от наказателното поле – веднага виждаме, че с това задължение в състава на „жълто-черните“ са натоварени Юмер Топрак и Сократис. Също така обаче виждаме, че пред отбранителния вал е позициониран Юлиан Вайгъл, който оперира като единствен дефанзивен полузащитник, чиято задача е не само да спира противниковите атаки, но и да бъде свръзката между защитата и полузащитата. Второто обаче много рядко се случваше през това първо полувреме. Защо? Ето и обяснението.

Първо, да вземем под внимание атакуващото трио на „Вердер“ – Гондорф, Крузе и Рашица – и най-вече задачите, които всеки един играч от него трябваше да изпълнява.

Джером Гондорф и Милош Рашица имаха сходни задължения – двамата имаха за задача да противодействат по определен начин на централните защитници и двата бека на „Борусия“ (Дортмунд). Гондорф бе обвързан с Топрак и Аканджи, като задачите му бяха две: не само да пресира Юмер Топрак, но и най-вече да затваря коридорите пред него за подаване напред към Вайгъл. Невъзможността за пасове към Вайгъл често караше бившия защитник на „Байер“ (Леверкузен) да търси подавания към стоящия вляво от него бек Мануел Аканджи, а в моментите, когато топката биваше подавана именно към младия ляв защитник на „Борусия“, Гондорф се втурваше да го пресира, а дори и да го следва, докато не му отнеме топката. Абослютно същото важеше и за Рашица, който патрулираше от другата страна на терена – затваряне на пространствата пред Сократис за подаване към Вайгъл и преследване на Лукаш Пишчек. Що се отнася до ролята на централния нападател Макс Крузе, той трябваше да наглежда Юлиан Вайгъл и да го пресира, ако младият дефанзивен халф получи топката. По този начин Вайгъл биваше абсолютно изолиран от колегите си и в отбрана, и в полузащитата. Благодарение на също толкова добрите си действия в центъра на терена, бременци успешно успяваха да обезвредят „жълто-черните“, лишавайки ги от възможността да демонстрират бързия и атрактивен футбол, на който са способни. Дори предвожданите от Флориан Коофелд домакини можеха да бъдат охарактеризирани като по-опасния отбор заради немалко спечелените топки в средата на терена и мигновено последвалите контраатаки, най-вече по левия фланг, където действаше бързногият и доста техничен Милош Рашица.

Целият този проблем бе усетен от Марио Гьотце и от десетата минута нататък 26-годишният атакуващ полузащитник започна да се връща малко по-назад, за да помага на тима си в изнасянето на топката. Това обаче не промени кой знае колко положението на „жълто-черните“ във въпросната зона, тъй като компактно стоящите полузащита и защита на „Вердер“ бяха готови да посрещнат акциите на своя съперник. А ако трябва да кажем няколко думи за централния нападател на гостите Максимилиан Филип, той бе напълно изолиран от играта.

Все пак „Борусия“ имаше слизания към вратата на Павленка и в един от случаите, в които „жълто-черните“ бяха обградили своя съперник около наказателното му поле, се стигна до леко изненадващ гол, дело на Марко Ройс в 19-ата минута. 

След попадението „Вердер“ продължи да залага на 4-3-3 и да бъде компактен в защита, но също така не пропускаше възможност да организира и атаки към вратата на Роман Бюрки, което направи двубоя с една идея по-динамичен и двуостър.

Междувременно Гондорф и Рашица си размениха местата, за да може бързоногият Рашица да поеме опеката над значително по-бързия от Гондорф Мануел Аканджи.

В 45-ата минута паритетът в резултата бе възстановен, след като Томас Дилейни се оказа на точното място в противниковото наказателното поле, за да завърши атака на своя тим и да не позволи на бъдещия си отбор, в който ще играе от другия сезон, да се оттегли с преднина на почивката.

През второто полувреме начинът на игра от страна и на двата тима се запази, а именно – бременци продължиха да използват триото си в атака и да бъдат дисциплинирани в защита. Разликата с първата част бе, че вторите четиридесет и пет минути предложиха доста по-динамичен футбол и значително повече атаки от страна на гостите от Дортмунд.

Минутите, в които „жълто-черните“ можеха да поведат в резултата, бяха 65-ата, 80-ата и 86-ата. В първия случай бе замесен Марко Ройс, чийто удар срещна страничния стълб, във втория пък, регистриран в 80-ата минута, добавка с глава на Джейдън Санчо се отби в напречната греда, а в 86-ата минута влезлият като резерва Андре Шюрле засече с глава центриране на Санчо, но феноменална намеса от страна на Павленка лиши гостите от късен и най-вероятно победен гол в срещата. В крайна сметка двубоят завърши наравно 1:1.