От емоциите покрай Европейското първенство по футбол във Франция вниманието и мислите на интересуващите се в частност от футбол хора постепенно се пренасочват право към приближаващия пореден футболен сезон на клубно ниво на Стария континент. Естествено, нека не пренебрегваме факта, че до средата – края на август, когато по традиция прозвучават първите съдийски сигнали за узаконяване на старта на определен шампионат, ще трябва да се наслаждаваме на продукциите от Олимпийските игри в Рио и турнира „Интернешънъл чемпиънс къп“, но все пак чувството е друго, когато знаеш, че отново ще бъдеш въвлечен, макар и като зрител, в разкриването на всяка тайна, съдържаща се в любимите ти клубни първенства.
Както личи от публикациите ми, освен внимание на топ европейските клубни надпревари, такова обръщам и на тези, получили от много футболни „фенове“ етикет „безинтересни първенства“. Такива например са: френска Лига 1, португалска Примейра лига, руска Премиер лига, украинска Висша лига, белгийската Юпилер Лига, шампионатите с балкански привкус и др.
Затова обект на днешния ми анализ няма да бъдат отбори нито от английската Висша лига, нито от германската Бундеслига, нито от испанската Примера дивисион и нито от италианската Серия „А“. Главният герой ще бъде представител на „безинтересни първенства“. Отбор, скрит в утробата на една, смея да кажа, подценявана лига, а именно – френската Лига 1.
Но стига празни приказки, нека се насочим вече към същественото.
Факт е, че в последните няколко години благодарение на подвизите си както на домашната, така и на европейската почва „Пари-Сен Жермен“ се превърна в неизбежна част от материала, приготвен за първите страници не само на местнитие, но и на авторитетните спортни издания на Стария континент. Естествено, напълно заслужено. В периферията обаче остава една много любопитна тема, касаеща един друг френски гигант – „Олимпик“ (Лион). За да бъде по-цялостна картинката на този анализ, ще направя кратка ретроспекция на представянето на „Лион“ през сезон 2014/2015; ще разгледам продукцията на „хлапетата“ през изминалата кампания (2015/2016); и за завършек ще обърна специално внимание на бъдещето на този клуб.
Сезон 2014/2015
През въпросната кампания отборът на „Олимпик“ (Лион) завърши на второ място в Лига 1, събирайки актив от 75 точки, с осем по-малко от големия хегемон и шампион на Франция за последните две години „ПСЖ“. С малко повече късмет и няколко грешни стъпки от страна на „Пари-Сен Жермен“ в края на сезона Лига 1 можеше да има своя нов и в същото време изненадващ шампион в лицето на изпълнения с младост, но в същото време и с изключително качество, тим на Лион, тъй като след 29-ия кръг от надпреварата „хлапетата“ заемаха първата позиция във временното класиране с актив от 58 пункта, с 2 повече от втория „ПСЖ“. Финалната права, на която грандът от Лион излезе, като че ли не бе толкова „права“ в действителност. След узаконяването на края на 30-ия кръг от лигата парижани бяха спечелили домакинството си на „Лориен“ с 3:1, докато първата от общо трите грешки на „Лион“ по пътя към целта бе налице. Обитателят на старата си крепост „Жерлан“ бе свален от лидерската позиция в таблицата, след като бе допуснал неуспех с 1:2 на собствен терен от състава на „Ница“. От споменатия по-горе кръг (30-и) до последния (38-и) „Лион“ направи точно две грешни стъпвания, а именно – равенство 2:2 като домакин срещу големия съперник „Сент-Етиен“ и загуба от „Каен“ като гост с 0:3. Подхлъзвания, които автоматично свалиха „хлапетата“ на втората позиция и отвориха малка, но достатъчна разлика до първото място, която в крайна сметка не бе пропиляна от много опитния шампион на Франция „ПСЖ„.
Дали факторите „младост“ и „неопитност“, или просто миг на невнимание преспънаха възпитаниците на Юбер Фурние по пътя за осма титла във френското първенство, е трудно да определим с точност, но със сигурност изповядващите доста приятен за окото, техничен, експанзивен и резултатен футбол буквално хлапета бяха единственият тим, който сравнително от началото на сезона до самия му край държеше под напрежение богатата селекция на Лоран Блан. Въпреки фалстарта за „хлапетата“ в Лига Европа, породил уволнението на Реми Гард, и впоследствие изплъзналата се под ръководстовото на поелия от Гард контрола над тима бивш наставник на „Реймс“ Юбер Фурние корона на Франция, си мисля, че можем да окачествим миналогодишната кампания като доста позитивна и плодотворна за състава от Лион, защото видяхме /поне ние, които следим детайлно първенството/ как футболисти като Александър Лаказет, Набил Фекир, Антони Лопеш, Корентен Толисо /за когото лично аз – Мартин Милев – предричам страхотно бъдеще/, Рашид Гезал, Самюел Юмтити, Максим Гоналон (капитан на отбора) оформят едно ново поколение на „Олимпик“, което ако се опази от изкушенията на големите акули в съвременния футболен свят, ще може да пожъне немалко успехи със 7-кратния шампион на Франция. А доказателство за таланта на това ново поколение са наградите за „Най-добър млад играч“ и „Най-добър играч в Лига 1„, връчени съответно на Набил Фекир и Алекс Лаказет.
Какво се случи обаче през сезон 2015/2016?
Със сигурност Фурние и хората му не започнаха настоящия сезон на нивото, което демонстрираха по време на предходната кампания. Неубедително начало, изразяващо се със слаба форма като домакин в първите три домакински срещи, коренно различно лице на Александър Лаказет в сравнение с онова през 2014-2015, да, динамичен, атрактивен и нападателен футбол, придружен обаче от несъумяването на моменти да се реализират умопомрачително многото създадени възможности пред противниковата врата. Това бяха характерните черти на „Лион“ през първата половина от кампанията. Може би заради хеттрика си срещу „Каен“ най-добрият млад играч в Лига 1 за сезон 2014-2015 Набил Фекир бе единственият светъл лъч в представянето на „хлапетата“ в началните кръгове, но и той бе мигновено изгасен от злощастната контузия, сполетяла го в дебютния му мач с фланелката на Франция и оставила го впоследствие извън терените за период от седем месеца. Накратко, първата половина от сезона със сигурност не бе най-убедителната, която „Лион“ някога е правил, но поне според мен две са нещата, които изиграха ключова роля за фалстарта и много неубедителния завършек на първия полусезон от страна на „хлапетата“. Първо, контузията на Набил Фекир, която поне в моите очи се отрази негативно върху цялото състояние на отбора. Според някои френски футболни анализатори именно отсъствието на Фекир е било пагубно не само за състава като цяло, но и най-вече за формата и продуктивността на Лаказет през първата част от сезона, заявявайки, че едва ли не сме виждали „половин“ Лаказет, или с други думи казано – без нужния човек, който да го допълва. За тази ниска резултатност от страна на френския нападатал говорят само 6-те гола, които той успя да отбележи за целия първи полусезон. Три от тези шест гола бяха в голямото дерби срещу „Сен-Етиен“, но въпреки това искрата, мигът на индивидулна брилянтност, изненадата в безбройните разигравания около противниковите наказателни полета бяха липсващите частици, които може би лишиха от позитивен старт водения по това време от Юбер Фурние тим от едноименния град. Към липсата на Фекир можехме да причислим тогава и тази на Клеман Грение, който също повече от година не беше стъпвал на терена поради тежка и мъчителна контузия. Разбира се, от друга страна, не трябва да пренебрегваме ни най-малко трансферите, които Фурние направи – Клаудио Бовю, Мапу Янга-Мбива Серхи Дардер, Рафаел, Жереми Морел и най-вече Матьо Валбуена. Имена, които се вписаха доста добре в тима от „Жерлан“, но всякаш Фекир бе незаменим… Второ, споменатите от мен по-горе пропуски и изстрели по посока противниковата врата, които в повечето случаи се явяваха като парадокс между доброто, силното и експанзивното представяне на тима и в съшото време несъответствието впоследствие с крайния резултат за „Лион“. Ясно си спомням мача на „Лион“ срещу новака в елита „Троа“, в който „хлапетата“ бяха отправили цели 30 удара към противниковата врата, само 5 от които – точни…
Краят на първата половина от кампанията не бе кой знае колко благосклонен към Фурние, тъй като малко преди да настъпи месец декември контузии извадиха Самуел Юмтити и Александър Лаказет извън строя, а тяхното отсъствие пък съвпадна и с някои лоши за „Лион“ резултати в първенството, което малко или много зароди несигурност и напрежение в клуба. Да не забравяме и слабото представяне на „хлапетата“ в груповата фаза на Шампионска лига в течение на цялата първа част от сезона – все фактори, които логично доведоха до една тягостна обстановка на „Жерлан“, чиято жертва в крайна сметка бе Юбер Фурние. Може би наближаващата тогава зимна пауза се оказа навременен изтрезвител за „Лион“, който да утоли цялата тази напрегнатост, обзела френския гранд. Така сезон 2015/2016 бе довършен от Бруно Женесио, помощник-треньор на Юбер Фурние.
Реформите в отбора под ръководството на Женесио
Всъщност промяната, преобърнала в положителна посока втория полусезон от кампанията за „Олимпик“ (Лион), бе само една и тя бе свързана със схемата на игра, която френският тим изповядваше. От 4-4-2 с диамант по средата, наложена от Юбер Фурние, Бруно Женесио подчини играта на своите възпитаници на схема 4-3-3. Формация, предлагаща повече вариативност в атака, така че да не се разчита само и единствено на Александър Лаказет, но и на галопиращите Максуел Корне и Рашид Гезал съответно по левия и десния фланг на атаката. Изглеждаше, че тази нова постройка пасваше идеално на отбора, пораждайки не само впечатляваща скорост от страна на играчите на Женесио в процеса на преливане от защита в атака, но и коефицентът на полезно действие на ключови играчи се покачи неимоверно. 15-те гола на Александър Лаказет, 8-те гола и 5-те асистенции на Рашид Гезал и 6-те попадения на сметката на Максуел Корене се явяваха като доказателство за коренната промяна, която Бруно Женесио осъществи през втората част от сезона.
Да не забравяме и новия дом на „хлапетата“ – „Стад дьо Люмиер“ – който буквално се превърна в истинска крепост за тима от Лион и същински ад за съперниците.
За цялата втора половина от кампанията възпитаниците на Бруно Женесио не допуснаха нито едно поражение на своя нов терен, като една от жертвите бе недостижимият шампион на Франция за последните няколко години „ПСЖ“, чиито амбиции за завършване на сезона без инкасирана загуба бяха прекършени, след като изповядващите много скоростен, резултатен и в същото време атрактивен футбол буквално хлапета се превърнаха в първия отбор, нанесъл и първото поражение на парижани във френския елит за въпросната кампания. Победа с 2:1!
Моменти от атмосферата преди победата на „Лион“ над „ПСЖ“ на „Стад дьо Люмиер“, 2015/2016, 28-и кръг
Бе постигнат и още един впечатляващ успех, дошъл в предпоследния кръг от първенството, когато „Олимпик“ (Лион) унижи прекия си конкурент за второто място в крайното подреждането „Монако„, разгромявайки го с 6:1.
Какво следва оттук нататък за 7-кратния шампион на Франция?
Според това какви са амбициите на отбора много зависи и бъдещето не само на този тим на „Лион“, но и на клуба като цяло. Тоест, ще се превръща ли „Олимпик“ (Лион) в отбор донор, който да разпродава играчите си за големи суми или ще се стреми всячески да запази ако не всички, то тези футболисти, явяващи се гръбнака на отбора? Става дума за вратаря Антони Лопеш, централния защитник Самюел Юмтити, дефанзивния полузащитник Максим Гоналон и разбира се, Александър Лаказет. Но както казахме, това е само грабнакът. Фигури като Максуел Корне, Матьо Валбуена, Набил Фекир, Клеман Грение и Рашид Гезал на всяка цена трябва да останат на „Стад дьо Люмиер„, ако за в бъдеще Жан-Мишел Ола иска да вижда тима си в ролята на претендент на „ПСЖ“ за титлата или как мери сили с големите в Шампионска лига.
Това, разбира се, е въжделението на феновете. В съвременния футбол обаче съществуват два свята: единият е този на обикновените фенове, за които да дадеш гаранция, че техният отбор ще побеждава и че ще е конкурентноспособен дълго време на големите сили в играта, е от фундаментално значение, а другият е този на лицата, управляващи съответния клуб и взимащи ключовите решения, касаещи развитието на въпросния клуб. Разбира се, в днешно време, когато футболът е и вече бизнес освен забавление и страст, е трудно да откажеш оферта на стойност 35 млн. и нагоре за някоя своя тепърва изгряваща звезда, но все пак ако искаш да създадеш нещо голямо и успешно, трябва да се опиташ да устоиш на изкушението „пари“ и да се погрижиш за благото на отбора. Тук, естествно, идва и моментът, когато се взема под внимание и мнението на набелязания играч, който независимо дали е повлиян от предложението на желаещия го клуб за по-голямо възнаграждение, или от възможността да печели повече трофеи с него, силно желае да продължи кариерата си именно във въпросния тим. В такъв случай ти няма какво друго да направиш, освен да го пуснеш. В проивен случай, провалиш ли му трансфера, рискуваш настроението и атмосферата в съблекалнята на клуба ти да бъдат отровени, а проектът ти – разяден отвътре, защото както се казва: „Насила хубост не става“. А и, от друга страна, се лишаваш от тлъста сума пари.
Заключение
В момента „хлапетата“ са както индивидуално технически надарани, така и солидни като колектив, тъй като от ранна възраст са в отбора и е логично да мислим, че ще продължат да израстват заедно, отстранявайки препятствията пред себе си. Да не пренебрегваме и факта, че това поколение на „Олимпик“ в последните две години завършваше като вицешампион на Франция в конкуренцията на „ПСЖ“ и позаспалия към момента, но работещ правилно тим на „Монако„.
Разбира се, тепърва ще следим детайлно случващите се във френския гранд процеси, на чиято база респективно ще си правим и изводите за амбициите на отбора, но в заключение бих искал да кажа, че ще е от изключителна важност за клуба, ако този състав на „Лион“ се запази колкото се може по-дълго в този властващ към днешна дата жесток и на моменти побъркан свят на футбола.
MilevWeb 