Най-краткият месец в календарната година вече настъпи, а едно събитие, характеризиращo имплицитно месец февруари, вече чука на вратата с пълна сила. И не, не става дума за „Свети Валентин“. На 16.02.2016г., в българско време, ще прозвучи съдийският сигнал, който ще постави началото на първите два осминафинални сблъсъка от 61-ото издание на най-комерсиалния европейски клубен турнир – „ПСЖ“-„Челси“ и „Бенфика“-„Зенит“.

Темата на този анализ обаче няма да бъдат гореспоменатите два двубоя. Ще избързам малко и забивам котва може би на будещия най-голям интерес мач от осминафиналите между „Арсенал“ и „Барселона“. Два отбора, които прекрасно се познават; два тима, изповядващи една и съща визия за игра; два клуба, чиято игра е синоним на думите „красота“ и „наслада“.

Защо точно този мач?
Освен че е един от големите гвоздеи на осминафиналната фаза, поне според мен този „Арсенал“ на Арсен Венгер е способен не само да затрудни чудовището на Луис Енрике, но и да го отстрани от надпреварата, колкото и невероятно, амбициозно, химерично, дори смехотворно да звучи за някои. Последният път, когато тези два тима се изправиха един срещу друг, бе през 2011-а година отново на същата фаза от турнира. Тогава „Арсенал“ успя да спечели домакинството си в Лондон с 2:1, но загуби реванша в Барселона с 1:3. Мога да кажа, че този „Арсенал“ е доста по-силен от онзи тогава, проблемът за лондончани е, че и „Барселона“ е много по-силна оттогава. Със сигурност съм последният човек, който да направлява Венгер, а може би дори и не фигурирам в дългата листа на даващите съвети и насоки на големите мениджъри за това как да работят, но поне според мен има няколко ключови компонента от играта, които ако „артилеристите“ успеят да ги изпълнят по точния начин, можем да станем свидетели на много малко вероятната според повечето футболни фенове развръзка. Затова държа да ги разгледам, пък както се казва „Каквото сабя покаже“.

Скорост в защита и атака
Имайки предвид, че все пак „Барселона“ е фаворит, а и по-опасният тим, то със сигурност Арсен Венгер ще желае от своите възпитаници по-прибрана игра, криеща в себе си поразяващи контраатаки. Относно защитата на „Арсенал“ бих искал да направя две уточнения: първо, като казвам по-прибрана игра нямам предвид така наречената глуха защита, а напротив – сравнително виско изнесена централна линия на бранителите, комбинирана с пренасищане на центъра на терена с борбени и агресивни в рамките на нормалното полузащитници ( в лицата на Франсес Коклен и Аарън Рамзи), които да предотвартяват не само находчивите пасове на каталунците, но с враждебното си и експанзивно присъствие да сведат до минимум времето за мисъл на футболистите от „Барселона“; второ, лично на мен ще ми е доста интересно какъв ще е изборът на Венгер за централна двойка бранители – по-опитна и обиграна в лицата на Мертезакер и Кошчелни или по-бърза, състояща се от от Габриел и Кошчелни. Неслучайно засягам този въпрос, късаещ двойката централни защитници в състава на лондончани, тъй като видяхме какво се случи в двубоя срещу „Челси“ на „Емирейтс“, когато Мертезакер бе изпреварен и надбяган по безапелационен начин от Диего Коща. Тук обаче положението е още по-сложно и опасно, защото защитният квартет на английския тим има пред себе си Меси, Суарес и Неймар, за чието наличие на скорост е излишно да обяснявам. Интересен ще е сблъсъкът Ектор Бейерин-Неймар, характеризиращ се с удивителната пъргавина, която ще властва на десния фланг.

Повратливостта, експедитивността в атака също ще са фундаментална част от евентуалния успех на „Арсенал“. Определяйки гореспоменатия от мен сценарий за даденост, а именно, че „Барселона“ ще е отборът с инициативата, а „Арсенал“ ще е с една идея по-предпазлив от обикновено, то контраатаките са ключът към поразяването на целта. Но контраатаките, както знаем, се извършват от бързи играчи, които умеят да боравят с топката на висока скорост.

Изхождайки от това определение за ответните атаки, може би, поне аз така смятам, Оливие Жиру няма да започне като титуляр срещата, тъй като неговите качества са съвсем други. Той е полезен в един по-късен етап от двубоя, когато ще се иска повече физика и задържане на топката. Френският таран няма нужната скорост и дрибъл, за да преодолява на скорост защитата на испанския колос. Изобщо, когато „Арсенал“ смени централния си нападател в посока Уолкът-Жиру или Жиру-Уолкът, стилът на игра на лондончани се променя, което всъщност е добре, тъй като Венгер може да разчита на план „Б„. В този случай срещу „Барселона“ Уолкът би бил правилният избор за нападател, който да започне срещата. Подкрепян от Алексис Санчес, Месут Йозил и Алекс-Окслейд Чембърлейн/Джоел Кембъл, атаката на „артилеристите“ придобива доста интересен облик, състоящ се от креативност, скорост и вариативност.

Ефективност
Примирявайки се с факта, че лондончани ще мислят с една идея повече за защитата, отколкото за атаката, ефективността за „Арсенал“ безспорно ще бъде най-ключовият елемент от тяхната игра.

Без да правя предварително проучване, веднага се сещам за няколко мача на „Арсенал“, в които ефективността при отбелязването на попадения от страна на „топчиите“ бе ключова за измъкването на позитивен резултат.

„Арсенал“ – „Манчестър Юнайтед“ (04.10.2015) – Вярно, Юнайтед не са онзи отбор, който бяха по времето на сър Алекс Фъргюсън, но в онзи ден, когато Арсенал срази рекордьора по титли в Англия, правейки резултата 3:0 до 19-ата минута, скоростта и ефективността бяха основополагащи за спечелването на трите точки.

„Арсенал“ – „Байерн“ (Мюнхен) (20.10.2015) (2:0) – Всички си спомняме този толкова важен за Венгер и хората му двубой, носещ в себе си отговора на въпроса дали „Арсенал“ ще прекрачи прага на групите или ще се сгромоляса пред очите не само на цяла Европа, но и на целия свят. Тогава отлично изигран в тактическо отношение двубой за „Арсенал“ осигури така важните 3 точки за лондончани, които върнаха надеждите у привърженици, отбор и изобщо всички свързани с „Арсенал“ за продължаване напред в турнира. Един двубой, белязан от отлично съчетание между здрава, зряла и тактическо грамотна защита и ефективност, дошла може би малко късно в двубоя, но все пак узаконила победа.

„Арсенал“ – „Манчестър Сити“ (21.12.2015) (2:1) – В двубой, противопоставящ основните претенденти за титлата през този сезон (сега вече „Лестър“ и „Тотнъм“), тимът на Арсен Венгер успя да завърши първото полувреме с преднина от два чисти гола, въпреки че инициативата до първото попадение в мача бе в полза на „гражданите“. И тогава проличаха чертите на един вече по-зрял, умеещ вече да се мери с „големите“ „Арсенал“.

„Ливърпул“ – „Арсенал“ (13.01.2016) (3:3) – Тук ситуацията бе малко по-различна. Това различие бе породено от някои грешки в защита от страна на „Арсенал“, но ефективността, силният дух и здравата психика отново бяха демонстрирани от играчите на Венгер, въпреки че не успяха да запазят постигнатата преднина от 3:2 до края на двубоя.

Съществува и друг сценарий, в който липасата на въпросната ефективност е изигравала лоша шега на „артилеристите“. Връщаме се през сезон 2014/2015, когато Арсенал прие на своя „Емирейтс“ тима на „Манчестър Юнайтед“. Силна за „топчиите“ първа част, създадени възможности, някои от които 100-процентови, но без гол. В крайна сметка „Юнайтед“ се възползва от тези пропуски и спечели дербито с 2:1.

Отново сезон 2014/2015, в който Арсенал има за съперник тима на „Монако“ на осминафиналите в Шампионска лига, който още с изтеглянето на жребия бе обречен на отпадане. Но се случи точно немислимото. Тимът от Лига 1 успя да спечели на „Емирейтс“ с внушителното 3:1, с което събра погледите на всички вълнуащи се от футбол. За сметка на това пък „Арсенал“ бе отправил 14 удара към съперниковата врата, като само 4 от тези 14 бяха точни. Да, „Арсенал“ спечели реванша в „Монако“ с 2:0, но и там късметът не бе на страната на тима от Лондон.

Същото развитие наблюдаваме през 2013/2014г. в двубой от осминафиналите на Шампионска лига срещу „Байерн“ на „Емирейтс“, в който лондонският клуб започна изключително силно първите 15-20 минути дори спечели правото да изпълнява дузпа, но за съжаление на всички привърженици на този клуб възможностите бяха пропилени, което допълнително окуражи „Байерн“, който пък доигра двубоя с човек повече заради изгонването на Войчех Шчезни от „Арсенал“ още през първото полувреме. Сблъсъкът беше спечелен от немския клуб с 2:0.

С всички тези примери искам да кажа, че ефективността и късметът трябва да съпътстват на всяка цена Венгер и избраниците му, ако искат да откажат най-силния отбор в света. Още по-накратко – „Арсенал“ трябва да си вкара положенията, като едновременно с това не допусне попадения. А, и тук също идва още едно важно нещо – контузиите. Вечният враг на „Арсенал“ от години, който в повечето случаи е отнемал важни и основни играчи на „топчиите“ за дълги, но и ключови или за борбата за титлата, или за срещи от Шампионска лига месеци.

Обнадеждаващи поне за мен са две неща: в последно време „Арсенал“ играе изключително силно като домакин срещу топ отборите и като че ли умее вече да спазва тактическа дисциплина, когато се изправя срещу тимовете, притежаващи гореспоменатия статут.

Няколко думи ще кажа и за Барселона, макар че когато стане дума за този клуб, приказките са излишни, просто защото насладата от това да гледаш как гении творят на терена е безценна. Но все пак трябва. Откакто Луис Енрике пое водачеството над лидера в Примера дивисион, бе добавен един дребен детайл в играта на „Барселона“, който обаче прави шампионът на Испания смъртоносен. Бяхме свикнали да наблюдаваме безкрайното разиграване на топката под ръководството на Пеп Гуардиола, което за някои граничеше на моменти с отегчение. Сега положението е друго. Луис Енрике успя да вкара повече скорост в действията на своя отбор, която прави гранда от Примера истинско безмилостно чудовище. Също така бих искал да отлича движението без топка на каталунците, което умеят до съвършенство. Нещо, с което защитата на „Арсенал“ трябва да е нащрек. Другото ли? Другото се казва „MSN„.