„Край! Кой каквото купил, купил. Сега е време за действия на терена“.

С тези изречения официално сложихме край на летния трансферен прозорец за 2015-а година.

Каква е равносметката за по-големите и разполагащи с дебели кесии отбори ?

Въпреки че темата на анализа ми е свързана с Арсен Венгер и „Арсенал“, бих искал само да маркирам покупките, направени от няколко топ отбора на Стария континент.

Да започнем със ситуациаята във Франция.
„ПСЖ“ – големият хегемон в Лига 1, който най-накрая си осигури услугите на така желания Анхел Ди Мария /35 млн. паунда/.

Прехвърляме се в Германия, където в Мюнхен на „Алианц Арена“ акостира перлата на „Ювентус“ Артуро Видал /37 млн. евро/, както и бързоногото крило от „Шахтьор“ (Донецк) Дъглас Коща /30 млн. евро/.

В Испания този път главни действащи лица не са „Реал“ (Мадрид) и „Барселона“. Впечатление правят сумите, които „Валенсия“ и „Атлетико“ (Мадрид) са инвестирали в актуализация на съставите си – съответно 131 млн. евро и 128 млн. евро.

Какво се случва в Италия ?
На Ботуша регистрираме пробуждане от страна на двата гранда от Милано. Също с интересни и типични за съвременен колос похарчени суми от ненамиращите се в последните няколко сезона емблеми на Серия „А“ /“Милан“ – 90 950 000 млн. евро и „Интер“ – 86 150 000 млн.евро/. Както за последните четири сезона в първенството, така и по отношение инвестираните средства през този трансферен прозорец „Ювентус“ отново оглавява класацията с 122 300 000 милиона евро.

Стигаме до любимата ни и вечно изпълнена с въпроси, любопитни развръзки, а понякога и с напрежение, което е и в унисон с времето там, Англия.

Двата манчестърски гранда – „Сити“ и „Юнайтед“, при които, особено при небесносините, активността на трансферния пазар в последно време достига своята връхна точка, и този път не останаха длъжни.

Към класата на Агуеро, Яя Туре, Давид Силва и компания „гражданите“ прибавиха Рахийм Стърлинг от „Ливърпул“ /за 49 млн. паунда/, Кевин Де Бройне от „Волфсбург“ /за 75 млн. евро/, Фабиен Делф от „Астън Вила“ /9 млн. паунда/ и така желания от местния им враг „Юнайтед“ аржентинец Николас Отаменди от „Валенсия“ /36 млн. евро/.

В „Манчестър Юнайтед“ пък се радват на Мемфис Депай /28 млн. евро/, Бастиан Швайнщайгер /18 млн. евро/, Матео Дармиан /18 млн. евро/, Морган Шнайдерлин /25 млн. паунда/, Серхио Ромеро / свободен агент/ и скъпоценния Антони Марсиал / 35 млн. паунда/, като първият вече събира погледите с изявите си както на местната, така и на европейската сцена.

В Мърсисайд отново „Ливърпул“ е главно действащо лице с похарчена за играчи сума, надвишаваща 100-те милиона евро.

И за десерт останаха трите най-изявени лондонски клуба – „Арсенал“, „Челси“ и „Тотнъм“.

Ще започна по низходящ ред относно размера инвестираните от тях цифри на този трансферен пазар.

„Тотнъм“ (72 млн. евро) – Вечният съперник на „Арсенал“, който отново остави „топчиите“далеч зад гърба си по отношение на похарчените пари за нови играчи.

„Челси“ ( 67 млн. евро), които не ни убеждават, както с резултатите си от началото на сезона, така и с осъществените трансфери, че са готови отново за нещо голямо през този сезон.

Забивам котва на „Емиратс“, където ще се опитам да разгледам недотолкова спокойните около Венгер и отбора страсти.

Дойде ли трансферен период, всички се питаме: „Ще развърже ли Венгер кесията, за да купи играч от световна класа, или не ?“

Да, Венгер успя да привлече наистина качествен страж в лицето на Петър Чех /10 млн. паунда/, но в случая става дума за така желания от всички фенове на „Арсенал“ нов централен нападател. Таран, който да съумява да измъква отбора си, когато играта на тима не върви; таран, който дори от малко на брой създадени възможности да реализира поне една; острие, което да решава дербитата в полза на „артилеристите“, изобщо да прави разликата, ако не във всеки мач, то в този вид напрегнати срещи. Нещо, което според повечето фенове на „червените“ по света Жиру не може. Аз лично съм твърдо против нападките срещу Жиру, тъй като наблюдавам френския таран още от времето му във Франция и това, което мога да кажа за него е, че се развива и усъвършенства изключително бързо. Всичко това – благодарение на Арсен Венгер, разбира се.

Ясно е, че ще има доста критики по отношение пасивността на Арсен Венгер през този трансферен пазар. Също така е ясно, че завършилият в Страсбург магистратура по икономика мосю няма кой знае колко да се трогне от изсипващите се по негов адрес недоволства и гневни изблици.

Защо ли? Защото първо, поне според мен, знае какво прави и второ, защото е Арсен Венгер. Този Арсен Венгер, който е начело на тима вече 18 години; този, който до болка познава случващото се в отбора повече от всеки друг; този, който създаде „Непобедимите“; този, благодарение на когото отиваш на мач на любимия тим, потопен в страхотните атмосфера и лукс на „Емиратс“; този, който успя да запази статута на „Арсенал“ на топ клуб от Европа, борейки се едновременно с навлизащите на Стария континент арабски пари.

О, да, със сигурност е допускал грешки и то не една и две, може би наистина и сега допусна такава, като не закупи нов централен нападател, но пък имаше ли всъщност кого да привлече френският наставник?

Веднага ще се изброят имена като Единсон Кавани, Карим Бензема, Александър Лаказет, Гонсало Игуаин, Роберт Левандовски, Джаксън Мартинес и дори Ибрахимович, за когото според някои „Арсенал“ отдавна е затворена книга.

Несъмнено „Арсенал“ има финансовата мощ както да привлече някое от гореизброените имена, така и да го задържи задълго.

Но нека си отговорим на въпроса дали всъщност някой от тези играчи изявяваха желание да преминат на „Емиратс“ и изобщо – беше ли ситуацията около тези имена такава ,че да предвещава трансфер ?

За да трансферираш даден играч със статута на звезда в клуба си, то или титулярното място на въпросния играч трябва да бъде застрашено от появата на друг на неговата позиция, с което се предвещава, дори потвърждава раздяла, или въпросната цел да демонстрира желание да акостира на твоя земя. Като примери посочвам ситуацията с Месут Йозил и Алексис Санчес, чиито решения да напуснат съответно „Реал“ (Мадрид) и „Барселона“ бе взето от тях именно по един от горепосочените два критерия.

Как да привлечеш Бензема, който играе редовно за отбора си и е фундаментална фигура в състава на Бенитес ? Как да докараш Ибрахимович, Кавани или Левандовски, като си имат всичко съответно във Франция и Германия ? Струва ли си рискът с Лаказет ? Да се опиташ да привлечеш толкова млад играч, за когото няма как да си сигурен дали ще може да демонстрира в тежката Англия това постоянство, което беше на лице в „Лион“ през изминалата кампания. Дали изобщо ще му пасне английският футбол – също не по-малко важна въпросителна.

Въпросът не се корени само в това дали можеш да купиш някого и дали имаш неистово желание да го направиш. Важно е и желаният от теб играч да отвърне със съгласие за евентуален трансфер.

Давам още един пример – Педро Родригес. Испанецът дойде в „Челси“ по идентична причина. Не получаваше достатъчно шансове за изява в „Барселона“ и логично напусна каталунците в посока „Челси“. Нещо, което като сюжет отсъстваше при сагите около Кавани, Бензема и т.н.

Що се отнася до Арсенал и неговите шансове за короната в Англия, смело мога да кажа, че лондончани притежават нужните класа, колектив и дух, за да осъществят тази цел. Е, да, оттук нататък всичко е в главите на играчите, но според мен „артилеристите“ разполагат с коз, който никой друг отбор на Острова не притежава, а именно – Арсен Венгер.