Великите:
„Ние се защитавахме, атакувайки и пресирайки“, споделя Карло Анчелоти, спомняйки си за онзи тим на „Милан“ от края на 80-те, воден от Ариго Саки, който успяваше да разбие амбициите на всеки отбор по онова време.

Златната ера
Без спечелен трофей от 1979г., когато запоследно „Милан“ завоюва десетото си Скудето, „росонерите“ се характеризират със състояние на унилост, липса на отличия и авторитет. Фактори, които не прилягат на италианския гранд.

През 1986г. обаче с назначаването на Силвио Берлускони за президент на клуба се дава старт на едно ново начало и един нов период, които позлатяват историята на „росонерите“.

През лятото на 1987г. сравнително непознатият тогава Ариго Саки се присъединява като наставник на „Милан“, като в редиците на „червено-черните“ попадат и имената на Марко ван Бастен и Рууд Гулит. Отборът на Саки печели титлата в Италия още в първия сезон от новата ера, завоюва КЕШ през 1989г. и 1990г., както и Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа през същите кампании.

Въпреки че Фабио Капело и по-късно Карло Анчелоти запазват статута на италианския гранд на водеща европейска сила във футбола, тимът на Ариго Саки остава най-запомнящият се през онзи век. „Нашият президент имаше мечта. Той искаше да изгради най-добрия отбор на света. Когато пристигнах, се натъкнах на група от страхотни професионалисти, които имаха огромно желание за игра; които бяха жадни за победи“, казва Саки.

Големият триумф
Победата над „Реал“ (Мадрид) в полуфиналната фаза на КЕШ през сезон 1988/89 е сублимен момент в историята на „Милан“, който през предходното лято тъкмо е закупил правата на третата холандска звезда Франк Рийкард. Срещу „Реал“ (Мадрид), които тогава са считани за непобедими на собствена земя, сценарят за италианския тим е предизвестен, а поражението на „Сантяго Бернабеу“ – сигурно. Независимо от мнението на другите и предварителните прогнози Саки имаше коренно различни планове.

Неговите възпитаници откриват резултата в двубоя, но остават разочаровани, след като първият мач в Испания завършва 1:1. Това обаче не сломява момчетата на Ариго Саки, които на реванша в „Милано“ успяват да победят с 5:0 „Кралския клуб“, а Карло Анчелоти попада в полезрението на камерите със своя брилянтен гол за 1:0. „Попадението на Анчелоти беше емблема на стила на игра, който искахме да практикуваме, казва легендарният полузащитник Роберто Донадони. „Бяхме непоколебими и гладни за успехи“.

„Фантастичен Милан“ гласеше заглавието на френския спортен вестник „L’Equipe“ в деня след победата на италианците над румънския „Стяуа“ с 4:0 на „Камп Ноу“, с която си гарантираха третата европейска купа в своята история. Победа, извоювана благодарение на Гулит и Ван Бастен, които се разписват на два пъти.

Променената философия на игра
Уповавайки се на идеята на „колективната интелигентност“, философията на Саки изискваше единайсет активни играчи във всеки момент от играта, по двама в отбрана и двама в атака. По забележителен начин специалистът провеждаше мачовете на тренировка – без топка, казвайки на играчите си къде е въображаемото кълбо, така че да могат съответно да се пласират.

„Единственият начин да сглобиш отбор е като събереш играчи, които да практикуват отборна игра“ и „не можеш да постигнеш нещо голямо сам самичък, а в случай че го направиш, то няма да трае дълго“ споделя тогава Саки. Често цитира и думите на Микеланджело: „Духът ръководи ръката“.

Тактическият гений
„Не знаех, че за да бъдеш жокей, първо трябва да бъдеш кон„, отговаря Саки след отправените към него критики за това, че не е способен да води такъв клуб като „Милан“.

Присъединявайки се към „Милан“ след успешен период начело на „Парма“, Саки се издига в треньорската професия, като е решен да промени традиционния италиански стил на игра. „Повечето италиански тимове се фокусираха върху защитата. Всеки отбор играеше с либеро и персонално покритие. В атака всичко се оставяше на индивидуалните умения и креативността на централния нападател„, обяснява италианският специалист.

Отборът на Ариго Саки практикува схема на игра 4-4-2 със зонова защита, като разстоянието между отбраната и полузащитната линия не е повече от 25-30 метра. Високо изнесената защита, криеща в себе си капана на изкуствената засада, поддържа напрежението върху опонентите, което пък им разваля плановете за бързи атаки.

Звездните играчи
Франко Барези – Известен още като „Кайзер Франц“, Барези бе либеро в състава на Нилс Лидхолм, когато „Милан“ печели Скудето през 1978/79, и носител на капитанската лента в редиците на „росонерите“ през трудните времена преди зоновата защита да влезе в сила в методите на Саки. Защита, изградена от всяващото страх у противниковата офанзива трио Мауро Тасоти, Алесандро Костакурта и Паоло Малдини.

Рууд Гулит – С налагания от Ариго Саки стил Гулит е солиден във всяка зона от игрището. „Той е страхотен играч по всички показатели. Него не го беше страх да експериментира с топката. Изглеждаше така, все едно и се наслаждаваше ежесекундно. Според мен това го правеше по-добър дори от Марадона„, казва Джордж Бест за холандеца през 1990г.

Ван Бастен – „Той си остава най-добрият нападател за всички времена, поне по мое мнение. Никой друг нападател не е работил толкова здраво за отбора си, колкото го правеше Марко за Милан. Също така да не забравяме елегантността, изящността, с които го постигаше„, споделя Ариго Саки.

Какво казват…..?
Роберто Донадони – „Саки започна революция в италианския футбол както в психологически аспект, така и в тактически. Имахме свой собствен стил на игра и се опитвахме да го налагаме както в седмичните тренировачни мачове срещу аматьорския състав, така и в официалните сблъсъци в Европа„.

Карло Анчелоти – „Ариго напълно промени италианския футбол – философията на игра, тренировачните методи, интензитета на игра и тактическите прийоми„.

Шави Ернандес, „Барселона“ – „Горди сме, когато ни сравняват с онзи „Милан“ на Ариго Саки. Това беше отбор, който също успя да запише златни страници в историята на футбола„.