„Uefa.com“ анализира тимовете, променили футбола през годините. Този път се спира на „Байерн“ (Мюнхен), който доминира в средата на 70 – те години на миналия век, постигайки хеттрик от европейски купи.

Златната ера
Западна Германия печели своята първа европейска купа през 1972, а гръбнакът на онзи тим, все още смятан за най – добрия немски национален отбор, сглабян някога, бе изграден от играчи на „Байерн“ (Мюнхен). Ключови състезатели в тогавашния колектив като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Сеп Майер са от голямо значение за доминацията на „Байерн“ на клубната сцена през 70 – те години на миналия век.

През 1974 „Байерн“ (Мюнхен) стига финалния двубой за КЕШ, спорейки за трофея с испанския „Атлетико“ (Мадрид). Мачът завършва 1:1 (с голове на Луис Арагонес 114′ и Шварценбек 120′) и победител не се излъчва. След преиграване, което се състои два дни след първия двубой, баварците се поздравяват с така желания трофей, налагайки се над испанския тим с резултат от 4:0. Така „Байерн“ се превръща в първия германски клуб, завоювал „купата с големите уши“, а героите, осигурили този невероятен успех, са Ули Хьонес и Герд Мюлер, които се разписват на два пъти във втория двубой.

Но това не е краят. През следващите два сезона 1974/75 и 1975/76 „Байерн“ (Мюнхен) успява да спечели още две купи от най – силния европейски клубен турнир, като тогава немският колос се справя с английския Лийдс и френския „Сен-Етиен“, които побеждава съответно с 2:0 и 1:0.
По това време Бундеслигата може да се похвали с много силни тимове, като този на „Борусия“ (Мьонхенгладбах), който е хегемон в първенството през 1970 и 1971, но между 1970 и 1980 баварците успяват да спечелят четири титли.

С преминаването си през 1972 на новоконструирания „Олимпиащадион“(в Мюнхен) „Байерн“ предприема следваща стъпка в своето развитие. Стремежът е да превърнат новия си дом в крепост, която да бъде ад за гостуващите тимове. Две години по – късно Удо Латек бива назначен за треньор на баварците, като успява да интегрира в състава младите тогава Паул Брайтнер и Ули Хьонес, които разполагат с потенциал, който през онези години ги превъръща във фундаментални фигури за отбора.

Франц Бекенбауер, притежаващ по онова време статута на звезда в германския футбол, обяснява пред УЕФА как Латек съумява да намери точния баланс между купчината от звезди в състава, осигурил им боеспособен тим, завоювал впоследствие редица успехи: „Разполагахме с играчи, които имаха опит, придобит от двубоите повреме на световните и европейски първенства; съшо така присъствието на млади момчета като Брайтнер и Хьнес не беше за подценяване. Нашата ера беше сравнително кратка, но се възползвахме от уменията и качествата си, с които разполагахме, за да завоюваме трите титли както в Германия, така и в Европа“.

Променената философия на игра
Началото на златния период на „Байерн“ е поставено от Удо Латек, но също така подпомогнато от Детмар Крамер, особено за триумфите от 1975 и 1976. Двамата наставници подхождат доста сериозно към разучаването на своите опоненти, като атакуващата философия на игра, налагана от Латек, дава резултат. Като доказателство за нейната ефективност е постижението на баварския отбор, който през 1971/72 успява да отбележи 101 гола в първенството.

Помолен да опише Латек, вратарят Сеп Майер казва: „Той беше като 12 – и човек, никога не съм го възприемал като треньор, той беше приятел“.

Под ръководството на Крамер „Байерн“ играе в схема 3-3-3-1, превръщайки стабилността в защита в приоритет, даваща на либерото Бекенбауер свободата и възможността да се включва в атаките, когато си поиска. А в случай че нещо не се получи, то всички биха могли да разчитат на попаденията на Герд Мюлер, който създавал доста главоболия на противниковите защити със своя страхотен контрол над топката и изящен завършващ удар.

Тактическият гений
През 1970 немският футбол се характеризира с поразяваща атака и добре оганизиран и дисциплиниран начин на игра. Играчът, който обединява това повече от всеки друг, бе Георг Шварценбек. Проявявал се като полузащитник, Шварценбек изпълнява функцията на „метач“, вършещ мръсната работа, докато останалите са в центъра на вниманието.

Определен от списание „Kicker“ като „най – скромният национал, когото Германия някога е имала“, неговата работна етика осигурява нужния баланс в отбора, който да сведе към техническите качества на тима.

Звездите:
Герд Мюлер: Постоянна и в трите триумфа на баварците в Европа е сигурността за голове, която вдъхва Герд Мюлер. Неуловим нападател с хищнически инстикнт Мюлер се разписва 18 пъти в рамките на трите успешни сезона в най – силния европейски клубен турнир.

Франц Бекенбауер: Носещ прякора „Кайзера“ и винаги сдържан, двукратният светован шампион ( през 1974 – а като играч и 1990 – а като треньор ) заявява, че стартът на футболната му кариера се е развил напълно случайно, тъй като започва с футбола през 60 – те години на миналия век, когато професионланите структури тъкмо се въведеждат в Германия.

Сеп Майер: Винаги вдигащ духа и настроението в съблекалнята със своите шеги и остроумни изказвания „вратарят на века“ за Германия също така е от голямо значение и на игрището. Дали с котешкия си рефлекс, разочароващ противниковите нападатели, или със смелия начин, по който се хвърля за всяка топка, то със сигурност летвата за номер едно на вратата за Германия е високо вдигната.

Какво казват те .. ?
Франц Бекенбауер: „Винаги ще ценя момента, в който за първи път вдигнахме европейската титла. Тя беше най – важна, а чувството за победа се промени през следващите две години. Вече бяхме постигнали връхната си точка и формата ни постепенно спадаше, но благодарение на нашия опит имахме нужната енергия, за да се фокусираме в най – важните мачове„.