„Той би ни заздравил първо психиката, а след това краката„, споделя Сандро Мацола, цитирайки един от шампионските приоми на Еленио Ерера, чийто тим на „Интер“ печели своята Купа на европейските шампиони преди 50 години.

Златната ера
За последно поздравил се като шампион на Италия през 1954, италианският тим страда от липса на трофеи до 1963, когато „нерадзурите“ се сдобиват с точния човек, който да сложи край на дългото чакане за отличие. През 1960 италианският гранд си осигурява услугите на бившия треньор на „Барселона“ Еленио Ерера, който току – що е защитил титлата си с каталунците от предходния сезон.

Неговото време в Италия се превръща в история, след като в два поредни сезона 1963/1964 и 1964/1965 италианците успяват да покорят както Европа, спечелвайки два пъти КЕШ, така и света, като триумфират с Междуконтиненталните купи през съответните сезони.

„Гранде Интер“ е в пълната роля на претендент за Скудето през 1962/63, 1964/65, 1965/60, като много малко не достига на тима на Ерера да се поздрави с титлата в Италия и през 1963/64, но тогава решителният плейоф бива загубен срещу „Болоня“.

Загубата от „Селтик“ във финала за КЕШ през 1967 почти сигурно отбелязва края на златния период за италианския тим, но сезоните в Серия „А“ от 1961/62 до 1966/67 са показателни за феноменалната игра в защита от страна на играчите на Ерера, като допускат по – малко от един гол средно на мач. Според статистически данни по време на кампанията през 1962/63 „нерадзурите“ са инкасирали само 20 попадения в своята врата, или 0,59 гола на мач.

За първи път на европейския връх

Когато срещат „Интер“ на финала за КЕШ през 1964, „Реал“ (Мадрид) е спечелил вече първите пет издания на турнира и всеки свързва името на „Кралския клуб“ със сила и непобедимост. Водени тогава от легендарните нападатели Алфредо ди Стефано и Ференц Пушкаш, всички очакват триумфа на „белите“ в Австрия. Реалността обаче се оказва коренно различна от всички предварителни очаквания и прогнози, след като Сандро Мацола се разписва на два пъти във вратата на испанския колос при победата на италианския гранд с 3:1. Така предвожданият от Ерера милански гранд е обявен за новата сила във футбола.

„Внезапно в тунела погледът ми срещна Алфредо ди Стефано. Изглеждаше, всякаш беше два метра висок, за мен той беше светило във футбола. Играчът, който обожавах. Затова този финал означава много за мен, защото трябваше да мерим сили с отбора на моите мечти – отбор, който постоянно гледах по телевизията. Ние ги победихме, а аз вкарах два гола и асистирах за друг – беше невероятно изживяване“, коментира Мацола пред „УЕФА“

Променената философия на игра
Ерера не беше създателят на така известното „катеначо“, но може би той бе човекът, практикувал го по перфектен начин. Опитал се напразно да въведе по – плавен атакуващ стил в „Барселона“ още през първата си кампания при каталунците, то в Интер ротациите дават резултат. С преквалифицирането на полузащитник в „метач“ Ерера предприема безкомпромисно политиката на игра с либеро, като по този начин си осигурява правото да избира кога да включва левия бек в атаките на тима. Под ръководството на Ерера Армандо Пики придобива статута на либеро от световна класа, докато Джачинто Факети блести в ролята си на един от първите атакуващи леви бекове.

Но не само солидната защита е ключът към успехите на Интер. Надарените с изключителна техника полузащитници и притежаващите хищнически инстинкт нападатели също казваха своята тежка дума при смъртоносните за противниковия отбор контраатаки, които Интер създаваше.

Тактическият гений
Физическата и психичексата подготовка са изискване на Ерера, което е ново за онова време. Неговият „Интер“ е воден от идеята за „ritiro“ – усамотяване и абстрахиране на тима от случващото се отвън. „Още преди да слезем от автобуса, ние вече бяхме спечелили мача“ – това бе имплицитният смисъл в думите на аржентинеца, с които той надъхваше възпитаниците си преди двубой. Неговите мотивационни подходи остават легендарни: „Класа + Подготовка + Здрав интелект + Атлетизъм = Скудето, ако играеш за себе си, играеш за противниците си; ако играеш за отбора, играеш за себе си. Той беше на светлинни години от другите, тренираше мозъците ни преди краката“, споделя Мацола

Звездите
Джакинто Факети: Човекът, който извади бековете от техните черупки. Факети отбелязва 75 гола във всички състезания като ляв бек и се превръща във фундаментална част за отбора. „Той беше страхотен съотборник и авторитетна фигура в тима. Винаги беше готов за битка„, спомня си Мацола.

Луис Суарес:
Работили заедно в „Барселона“, Суарес отново заиграва под ръководството на Еленио Ерера, но този път в „Интер“, след като през 1961 подписва с италианския тим. Този „архитект на футбола“ оперираше по феноменален начин в средата на терена. Неговите подавания, визя и опит бяха от съществена важност. „За да изградя великолепен отбор в „Интер“, се нуждаех от чудесен полузащитник, а Суарес бе най – добрият от всички“ , разказва Ерера.

Сандро Мацола:
Син на италианската футболна легенда Валентино Мацола, който загива в самолетната катастрофа на хълма Суперга през 1949 заедно със съотборниците си във великия по онова време тим на „Торино“, Сандро Мацола прекарва цялата си кариера в „Интер“, вкарвайки над 100 гола в Серия „А“ с екипа на „нерадзурите“.

Какво казаха те….?
Сандро Мацола: „Моят „Интер“ имаше нещо, което никой друг тим не притежаваше: ние бяхме едновременно солидни и технични, комбинация, която ни напарави един от най – добрите отбори за всички времена„.

Луис Суарес: „Никога няма да забравя светлината в очите на нашия президент Анжело Морати след триумфа ни във Виена. Ако бях художник и имах за задача да нарисувам „щастие“, то несъмнено щях да се опитам да изобразя тези очи…„

Марио Сконкерти (италиански журналист): „Философията на игра на Ерера се свеждаше преди всичко до увереността у неговите играчи. Не се състоеше от много идеи, но пък беше ясна. Нямаше двоякост – той искаше да бъде обичан и такъв, от когото да се боят съпернците. На тези, които го обвиняваха в арогантност, той им отговаряше по следния начин: „Единствената ми вина е, че съм най – добрият.„